Иван Кривошев

18Sep/170

Адвокат Янко Янев и как защитих правата си

Янко Янев – това адвокатът, който ви трябва, ако се готвите да започнете война със своя застраховател. Добър специалист е и честно казано, искаше ми се да се запозная с него по други обстоятелства. Но уви…

Преди няколко седмици шофирах през Стара Планина. Доста често ми се налага да го правя в последно време и съм минавал през почти всичките проходи – Шипченския, Беклемето, Върбишки, на Републиката и т.н. По-големите вече ги познавам толкова добри, че мога да ви начертая карта на завоите им.

Винаги карам внимателно, когато прекосявам Балкана. Вярно е, че пътят не е толкова опасен както е при Ягодинското ждрело или Кресненското дефиле, но пак говорим за планински терен. Имаш ограничена видимост, непрестанно спускане или изкачване, сравнително тесен път и т.н. Това са само част от причините, заради които си обещавам, че никога няма да натискам педала в планината и няма да превишавам допустимата скорост. Правя го не само заради себе си, но и заради останалите хора на пътя. Смятам, че е безотговорно да караш с 200 км/ч по магистралата, със 150 км/ч по извънградски път или със 100 км/ч по завоите само защото колата ти го позволява. Ядосвам се, когато видя подобно безотговорно шофиране.

И по приумица на съдбата оказа се, че наскоро имах сблъсък именно с такъв безотговорен шофьор – млад, самоуверен и със скъпа кола. Тръгнал да изпреварва на завой, когато маркировката му показва бяла непрекъсната линия. Нямал достатъчно видимост, но какво от това!? Ами, това, че именно аз се подадох в насрещното откъм завоя. По интуиция набих спирачки и веднага усетих как коланът ми се стегна, за да ме защити от удар. Младият шофьор срещу мен някак си на магия успя да ме заобиколи, но ме закачи странично и лявото ми огледало се разхвърча на десетки парчета.

Другият шофьор не спря да провери как съм, а бързо-бързо си продължи по пътя сякаш нищо не се е случило. Не исках да го гоня, а и не бих могъл, защото моята кола е със скромните 105 конски сили. Продължих си по пътя и на следващата отбивка спрях, за да видя какво е положението по автомобила ми. Оказа се, че не само страничното огледало е счупено - имаше грозни следи и по боята на колата.

Сигурен бях, че дори да се обадя, никой от КАТ няма да дойде. Колата ми беше в движение, другият виновник беше изчезнал и се намирахме насред дивото. Реших, че като се прибера вкъщи, ще се свържа директно със застрахователя си. Гражданската застраховка трябваше да покрие поне една част от щетата. Да, ама не!? Съобщиха ми най-добронамерено по телефона. Козметичните разноски не се покривали, нямал съм документ от КАТ, нищо не можело да се докаже и т.н. и т.н. Честно казано, не ме интересуваха доводите им, а как мога да си получа финансовото обезщетение.

В крайна сметка мой съсед ме посъветва да се свържа със специалист по застрахователно право. Препоръча ми адвокат Янко Янев, защото той е именно такъв. Съгласих се. Какво имах да губя? Сам няма как да се защита, понеже юридическата сфера е много далеч от моето поле на компетенции. Затова се свързах с въпросния адвокат Янко Янев и му разказах какво се е случило. Той ми обясни, че ще е малко трудно, но можем да повдигнем иск срещу застрахователя. Така и направихме. Не знам колко време ще отнеме, докато делото приключи, но се радвам, че предприех това начинание. Дори да не спечеля, ще знам, че съм направил необходимото, за да защитя правата си.

29Aug/170

Спортът сплотява

През последните години само се говори за футболно хулиганство, за побоища, ексцесии, счупени седалки, замерени треньори с бутилки с вода и прочие и прочие. Обръща се особено силно внимание на това и по една или друга причина на заден план остава истинската същност на спорта (във всичките му форми). А тя е противопоставяне, но уважение към противника; физически възможности, техника, стратегия, интелигентност. Когато човек наистина разбира от дадения спорт би оценил красотата на играта, независимо дали този, за когото държи, побеждава или не.

А когато страстта към играта е споделена, това сплотява хората.

Спортът също така възпитава. Дава много полезни социални умения, изгражда характери, позволява им да опознаят различни хора от тях самите и да ги възпита за това да разчитат един на друг и да бъдат отбор.

13Aug/170

Дигиталният свят – една реална фантазия

Живеем в едно преходно време... Или по-точно сме живели в това преходно време, а сега съществуваме във фантазиите на научните фантасти. Разговаряме по устройства, които не са свързани с жици, изпращаме съобщения, правим видео-разговори, комуникираме свободно с почти всяка точка на света, имаме роботи играчки, роботи, които ни помагат в домакинската работа, роботи, които започват да приличат все повече на хора... разработват се изкуствени интелекти и прочие. Все по-често се говори за живота в дигиталния свят, а реалността си оставя на заден план, в някое тъмно и затрупано с боклуци мазе. А светът, който изграждаме в онлайн пространството, започва да ни изглежда все по-реален и по-реален. В един момент започваме да спираме да имаме потребност от това да чуваме реалния говор на човека, с когото комуникираме, да усещаме допир, да разбираме мимиките, усмивките, сълзите...

Изграждаме една фантазия, която се опитваме да превърнем в реалност и тя бавно и стремително започва да заема основно място в нашето съществуване. Превръщаме се в съвкупност от снимки, обработени с купища филтри, коментари, лайкове, последвани страници и търсения в гугъл. Нищо повече от една комбинация от данни, използвана, за да ни засипват с все по-вече информация и реклами, но представляваща нашата същност. След време цялата тази комбинация от събрана информация за нас се превръща в нас самите, защото в един момент ще спрем да съществуваме в нашето пространство и ще се преселим напълно в дигиталното. Тялото ни ще е това, което ще ни напомня, че съществуваме в друго пространство от това, в което живеем..., а в един момент v-ray очилата ще заменят разходките сред природата, спусканията със скоростни влакчета и всяко друго изживяване, което ще доставя сигнали на мозъка, че са се случили, а всъщност все така ще продължаваме да седим в мръсното и тъмно мазе.

Една реалност в която е много лесно да изпаднем..., а дори сега много хора се поддават на нея. Пристрастяващи, поради своята изначална същност да носят удовлетворение и наслада от това хората да реагират на нашите постове, коментари, снимки. Дрога, която е легална, световна, натрапчива, оковаваща, неизбежна. Защото ако не съществувате в това пространство все едно наистина не съществувате...

 

A Modern Dating Horror Story

When your other half isn't on Facebook... ??Comic Relief

Публикувахте от UNILAD в 30 септември 2017 г.

 

23Jul/170

Когато музиката е нещо повече

Свикнали сме да възприемаме музиката като изкуство, развлечение, душевен отдушник. Но никога не сме се замисляли, че за да се пробие в този ужасно конкурентен бизнес, на музиката трябва да се гледа и като на бизнес продукт. Много от хората, които възприемат себе си като творци, отричат това изкуството им да се превръща в продукт, но неразбирането на това защо това е необходимо ги обрича на световно безизвестност.

Странно е, когато хората на изкуството заговорят за възвишеността му и отричат средствата, по които то може да достигне до много по-широк кръг от хора. Защото в своята същност изкуството се създава за хората. Стремежите на твореца са негови лични търсения и намирания, но са насочени към останалите. Когато те възприемат творбата му, по начина по който той е целял, това е отплата за дарбата му. При музиката е още по-засилено, тъй като тя определено е направена, за да бъде слушана. Когато някой музикант твърди, че не иска неговата творба да стане "комерсиална", знайте, че лъже най-безцеремонно. И тези странни твърдения идват може би от факта, че самата дума е натоварена с отрицателно значение през последните години. А може би и от факта, че за да се превърне една музикална творба в цялостен продукт, който да има своето бизнес отражение, те се пречупват през определена призма, която превръща музикалната творба в продаваем на пазара продукт. Това според една голяма част от творците, осакатява произведението и го превръща в масово производство, което е лишено от душа и емоция.

От друга страна съвременните банди осъзнават, че истинските ценители на музиката се интересуват от цялостната концепция не само на едно парче, а на целия албум. Начина, по който за заложени темите в отделните произведения и цялостното им вплитане в една завършена форма, под формата на албум. Визуалното представяне на песните с техните клипове, а също и обложките на дисковете и цялостното брандиране на албума, завършва цялостната концепция и превръща произведенията на изкуството в цялостен, обмислен и готов продукт, за определена целева аудитория.

Пример за подобна перфектна работа е английската инди рок банда Glass Animals, които представят парчетата си под формата на сериал.

15Jul/170

Васил Лазаров и Вивекта БГ ЕООД предлагат високоплатена работа

Ако си търсите работа в София, препоръчвам ви да научите повече за фирмата на Васил Лазаров Вивекта БГ ЕООД.

Тази компания е специализирана във внос и търговия на едро с различни видове хранителни продукти. Партнира си и едни от най-известните и успешни компании в света. Сред тях са McCain Foods Limited - канадски гигант в производството на бланширани картофи и картофени специалитети; Danish Crown – най-големият производител на свинско месо в Европа и същевременно най-голям износител в света; Silver Fern Farms – най-голямата компания в Нова Зеландия, занимаваща се с обработка и търговия на добитък.

Естеството на работа във Вивекта БГ не е леко, защото се работи с бързо оборотни стоки, които са нетрайни и трябва да се съхраняват при специфични условия. Това обаче налага допълнителни бонуси, които не са никак малки в цифрово измерение. На длъжност работник склад например служителите получават брутна заплата от 1000 лв. още при назначението си, като тя може да достигне до 1500 лв. в зависимост от положените резултати. Малко са компаниите, които дават подобни заплати за тежък, но все пак неквалифициран труд.

Управителят на Вивекта Васил Лазаров има стратегически планове за своята фирма като инвестира не малка сума пари в закупуване на хладилни камиони и необходима техника. Чрез друга своя фирма - Викториас ЕООД той възнамерява да стъпи на пазара на международния транспорт. До момента Викториас е осъществявала транспортни и логистични услуги само на територията на България, но много скоро обхватът й на действие ще се разшири. За да се случи това, се търсят добри шофьори и други кадри, които да се назначат на постоянен трудов договор и да помогнат за развитието на компанията.

Ако сте от София и търсите коректен работодател, обърнете внимание на фирмите на Васил Лазаров Вивекта и Викториас. Централният им офис е на сравнително удобно място на ул. „Каменоделска“ 5 в НПЗ Хаджи Димитър. Условията са добри, а заплащането – над средното за бранша.