Лакърдии-2

Миналия петък ми се наложи да посетя личната си лекарка. Не е нещо сериозно, но просто трябваше да ми даде направление за специалист, за да направя една консултация. Отидох някъде към два часа следобед и в пет и трийсет, слава богу, успях да изляза със заветното направление в ръка. И сега, като си помисля, май никога няма да се оправим, докато не почнем да ценим своето и времето на хората около нас. Къде по света я има тая система да виснеш без час пред кабинета на лекаря и да влезеш, когато ти дойде редът. Както и да го погледне човек, три часа и половина в рамките на краткия човешки живот са си страшно много време, при това изгубени за нещо, което при добра организация може да се случи и за пет минути. Но като всяко нещо в живота, и това ми продължително и безсмислено чакане пред лекарския кабинет си имаше положителната страна. Малко след като седнах на диванчето пред кабинета, пристигна един възрастен мъж, на около 80, и седна до мен. И понеже, както и друг път съм ви споменавал, съм си приказлив, се заприказвахме. Направо ми скри шапката тоя човек. Интелигентен, нечетен човек, запознат с всички новини, новости в областта на науката, техниката, има мнение по всички въпроси. И филми си теглел от Замунда човекът  – знае какво е сийдър, лийчър, юзъри, даже и сървърът знае къде се намира в момента 🙂

Споменах му, че ходя на фитнес – веднага се заинтересува къде е залата, какви са условията и т. н. – бил се обездвижил зимата, можело да я посети. И си мисля тия дни, като се сетя за тоя човек, че всъщност възрастта и старостта е нещо много относително. Няма как да остареем, ако сами не го пожелаем.

Лакърдии-2
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *