Высоцкий. Спасибо, что живой.

Не, не съм проговорил на руски, макар че бих искал. Това е оригиналното заглавие на последния игрален филм за гениалния руски актьор и поет с китара Владимир Висоцки. Оживените дебати около този филм започнаха веднага след излизането му миналата година и варираха от крайно нехаресване до изключително положителни. Коментарите бяха главно върху избора на сценаристите, един от които е синът на Висоцки от втория му брак – Никита Висоцки, да гонят абсолютно доближаване до външния вид на барда и стремежа им да запазят в пълна тайна кой всъщност изпълнява главната роля. В пресата се въртяха имената на младите руски актьори Сергей Безруков и Владимир Вдовиченков. Аз лично залагам, че ролята се изпълнява от Владимир Вдовиченков, българските зрители го познават от сериала “Бригада”, но факт е, че така или иначе до ден днешен създателите на филма отказват да кажат кой е изпълнителят на главната роля, вероятно защото това е замисълът на филма – асоциацията да бъде единствено с Владимир Висоцки и с никой друг. А приликата, която е постигната, наистина е впечатляваща, на моменти човек наистина може да забрави, че това не е истинският Висоцки. Дразнещо е единствено това, че гонейки тази абсолютна прилика, гримьорите са прекалили с напластяванията, които очевидно пречат на мимиката на актьора и на моменти лицето му е много сковано. Иначе филмът обхваща много кратък период от живота на Висоцки – пет дни от турне в Узбекистан, една година преди смъртта му, когато певецът вече е на ръба на изтощението. Любимец на милиони, в образа му ще видите мотиви, познати ни и от живота на много други  идоли на публиката – злоупотреба с алкохол и наркотици, меркантилно обкръжение и, разбира се, лекар търгаш. Горещо ви препоръчвам филма, наистина си струва.

Высоцкий. Спасибо, что живой.
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *