Средновековното ни мислене

Накичихме къщите си с модерни придобивки – плазми, големи колкото кино екран, кухните ни заприличаха на център за управление на космически полети – накъдето и да се обърнеш – техника най-ново поколение. За съжаление обаче не можем да мръднем и на сантиметър в мисленето си. Кое ми даде повод за тия размисли. Чета вчера в интернет някакъв чисто информационен материал за това, че в Словения се провежда референдум дали гей двойки да имат правото да осиновяват деца. Доколкото разбрах, става въпрос само за случаите на заварено положение, когато единият от партньорите има вече дете, другият да може да го осинови. В материала нямаше никакъв оценъчен момент, така, както трябва да бъде в един добър новинарски текст. Това, което ме изуми обаче, бяха коментарите под текста. Винаги, когато имам време, чета коментарите под текста, защото там лъсва истината за българския народ. Аз тая тема за толерантността и друг път съм я подхващал. Но не можах да се въздържа и този път – такова скудоумие, такава тясна кройка на коментиращите. Все едно са хора от средните векове. Безумни твърдения от рода на това, че, видите ли, няма начин, ако един гей осинови чуждо дете, да не го направи гей – това в най-добрия случай – а в най-лошия може и да му посегне сексуално. Направо им се чудя на тия хора от кой свят идват. Имаме в нашата компания гей двойка. Интелигентни и начетени млади момчета, много добре възпитани, които по никакъв повод никога не са ни натрапвали сексуалността си. И, честно да ви кажа, никак не ги виждам в тая роля, дето им отреждат коментаторите. Крайно време е да спрем да лепим етикети на хората заради ограниченото си и демодирано мислене. Единствената причина, да лепнеш етикет на някого, могат да бъдат само делата му.

Средновековното ни мислене
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *