Животът като виенско колело

Виждали ли сте напоследък виенско колело. А може би сте се возили скоро. Хората, които са горе и долу, постоянно си менят местата. Е, може да се позадържиш малко повече горе или малко повече долу – но само при авария, да не дава господ, или пък при изтичане на времето на билета, когато хората започнат да слизат от виенското колело. Знаете, че обичам образното мислене, и затова ви ги обяснявам по тоя начин нещата  – тия дни ми хрумна, че и животът е като едно огромно виенско колело, само дето малко хора го осъзнават – едно постоянно движение нагоре и надолу, възходи и спадове. И си мисля, че ако гледаме така философски на нещата, ще ни е много по-лесно да преминаваме през трудностите на живота и през моментите, когато сме долу; също така ще преминаваме и по-адекватно и смислено през моментите, когато сме горе, без да се самозабравяме, че това горе е завинаги. Аз лично съм имал и много възходи, и много спадове – от един момент нататък обаче, когато понатрупах малко повече житейски опит, знам, че в живота много малко неща са завинаги. Затова много се чудя на хора, които поради някаква причина скоро не са усетили въртеливите движения на виенското колело в посока надолу, самозабравили се и изгубили реална представа за живота и променливостта на мястото им в него. Добре би било от време на време да си припомнят, че хората, които срещат при изкачването си нагоре, най-вероятно ще са същите, които ще срещнат, когато поемат обратната посока.

Животът като виенско колело
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *