Чипиране на домашни животни

Преди една- две години в една от социалните мрежи се запознах с българка, която от години живее и работи в Швейцария. Много неща сме обсъждали, тъй като имаме много общи интереси, но едно от нещата е свързано с днешната ми тема. Тъй като, оказа се, и двамата имаме слабост към животните, често си говорехме на тая тема. Говорехме веднъж за бездомните животни и тя ми казва в Швейцария бездомни животни няма. Много се зачудих тогава и как да не се чуди човек, като тук на всеки ъгъл клечи я бездомно котенце, я кученце – мръсни, дръгливи, гладни. Много обичам животните и затова смятам, че ако сме хуманно общество, трябва да осигурим един нормален и качествен живот на тия животинки. И първото нещо, с което трябва да се започне, това е ограничаването на популацията чрез масово кастриране на бездомните животни. Реакции от типа на заставам с голи гърди срещу хората, дошли да кастрират кварталния котарак, са меко казано, неинтелигентни. Втора мярка – чипиране на домашните любимци. Това е една процедура, при която с нещо като малко по-голяма инжекция зад ухото на животното се имплантира микрочип, който носи петнайсетцифрен код за идентификация. Чипирането, освен че е полезно за стопаните при евентуална загуба на домашния любимец, би прекъснало и един от каналите за увеличаването на безстопанствени кучета по улиците на градовете ни. Защото голяма част от недобросъвестните собственици  на домашни любимци се освобождават от тях или от потомството им, като ги изхвърлят на улицата. Затова много се зарадвах тия дни, като излезе решението за това, че всяко домашно куче задължително трябва да бъде чипирано, и си помислих, че някой ден и нашите улици може да станат като европейските – без нещастни бездомни животни.

Чипиране на домашни животни
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *