Тия дни се навършиха 165 години от рождението на един от най-гениалните поети на България, блестящ публицист и пламенен революционер. Повечето хора знаят знаковите моменти от живота на този велик българин, но както са ги чели в учебниците – сухо и с клишета. Знаят, че е велик поет, но трудно биха се сетили за заглавия на две-три негови стихотворения, макар че всичко на всичко те са около двайсетина. Чували са някъде някога в часовете по литература, че е блестящ публицист, но едва ли биха се сетили за името на вестника, в който е публикувал пламенната си публицистика, още по-малко за името на някой от неповторимите му фейлетони или статии. Знаят за историята с кораба “Радецки”, но едва ли знаят, че за Ботев това е било по-скоро един театър, едно велико представление, с което да обърне вниманието на великите сили към поробена България, отколкото реална надежда, че може да събори вековната империя. Не знаят хората, за съжаление не знаят и политиците ни. Интересно ми е какви биха били резултатите, ако зададем горните три въпроса на всички онези официални лица, които яхнаха вълната по честването от годишнината на Ботев и я използваха, за да се появят с официални костюми до паметниците на великия българин из цялата страна. С една такава измислена тъга в погледа – ще кажеш, че имат идея колко наистина голям е талантът на Ботев и колко голяма е загубата на българската литература от това, че си е отишъл толкова млад. Лошото е, че идва кръгла годишнина и от рождението на Левски. А там вече политическите заигравки ще бъдат наистина грозни.