Във връзка с протестите от последните месеци, от които се чуват толкова много гласове с неконкретни искания, които вече започнаха да се размиват в пространството, и във връзка с убеждението ми, че изчистването на държавата трябва да стане, като първо всеки помете собствения си двор, да се разбира село или град. В този смисъл, ако трябва да говорим за успешни протести, и то частично – такива до момента са само протестите във Варна, закъснели обаче поне с десетина години. Една случка от последните дни ме насочи към днешната тема – бунтът на жителите на Златоград срещу местна фамилия феодали, които безчинстват в града безнаказано от години. Нещо да ви напомня за Катуница?! И трябва ли да чакаме да се стигне до същата фатална развръзка, за да се задействат правораздавателните органи в държавата. Чест прави на иначе кротките жители на този район, че се вдигнаха на протест и заявиха правото си да живеят и да работят спокойно в родния си град, без да бъдат тормозени от присвоили си правото да бъдат местни владетели и да определят правилата. Ето така трябва да изглежда борбата с корупцията, за да е успешна – с ясен адрес и с ясни послания. Защото, каква друга причина може да има, ако не финансов стимул, за това да толерираш с години местни бизнесмени и да прикриваш престъпленията им. Мисля си обаче, че след този протест всеки правораздавател или служител на реда в Златоград ще си помисли, преди да реши по обясними причини да разпъва чадър над местните бандити. И най-вероятно няма да посмее.