За човешката немарливост

Ако си спомняте, писах преди време за чипирането на домашните кучета. Добра, но закъсняла според мен мярка за ограничаване на бездомните животни. При това съвсем недостатъчна. И събитията от последните дни го доказаха за пореден път. Става дума за нахапания до смърт човек в столичния квартал Малинова долина. Нарочно казвам човек, а не американски професор, както масово го наричат медиите, измествайки проблема в друга посока. Защото какво значение има дали нахапаният е професор, икономист, продавач в кварталния магазин, или хамалин. Човек е нахапан до смърт от глутница улични кучета в европейска столица. И най-неправилното твърдение би било, че кучетата са виновни. Ако не дай боже нещо се случи с човека, виновни няма да са кучетата, а хората, позволили това да се случи. Немарливостта на управляващите през последните 20 години. За 20 години с адекватни мерки проблемът можеше да е отдавна решен и да е само спомен. И то решен не по начина на един от пловдивските кметове, който буквално изби уличните животни за няколко седмици. По съвсем хуманен начин – с масова кастрация и ограничаване на възможността им за размножаване, с прибиране в приюти и стимулиране на гражданите да ги осиновяват и това, което много отдавна трябваше да се случи, с много строг контрол върху домашните животни – защото факт е, че голям процент от уличните кучета са бивши домашни или техни потомци. А всички онези, които твърдят, че мерките, които изредих, са свързани много пари, ще накарам да си припомнят за какви безумия са харчени държавни пари през последните двайсет години. И ще коригирам Йорданка Фандъкова, която каза, че софийските кучета вече са национален проблем – не, не кучетата са проблемът, а нашата безотговорност.

За човешката немарливост
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *