Желан мъж програмист

Един сериозен въпрос в един (вече) сериозен женски форум разбуни духовете напоследък.

Жена търси мъж програмист, с който да може да създаде семейство. Причините за нейните предпочитания са, че той ще получава голяма заплата и ще я издържа.

Доста интересни желания, предвид че момичето най-вероятно няма да може да предложи достатъчно висок интелект за представителите на тази професия, които си мислят че имат.

Коментарите са убийствено забавни, ето защо ви предлагам цялата тема. Забавлявайте се и вие:

 

Превенция на бедствия и аварии

Знаете ли как да реагирате при възникване на ситуация, която може да причини бедствие или авария? Може би всеки от нас си спомня часовете по гражданска защита в училище, където ни преподаваха основни правила на поведение по време на земетресение, пожар, наводнение и други. И всеки един от нас вероятно е преживявал поне едно земетресение, а първата му реакция е била да застане под касата на вратата в помещението, в което се намира. Но знаем ли как да реагираме, когато някакъв обект в градска среда създава предпоставка за произшествие? Знаем ли как да го обезопасим и трябва ли въобще?

Всъщност всяка местна администрация разполага със звено за аварийна помощ и превенция, което отговаря за широк спектър от дейности. В списъка на по-важните на Звеното в Столична община спадат премахване на опасни дървета и клони от тротоари, булеварди, улици, паркове и опасно надвиснали предмети от покривни конструкции, обезопасяване на билбордове, мантинели, метални и тръбно-решетъчни прегради, ликвидиране последствия от аварии и инциденти, свързани с химически и опасни вещества, издирване и спасяване на хора в планински терени, евакуация на хора при възникване на бедствия, аварии, отводняване на обществени сгради и обекти от критичната инфраструктура, проверка на  изправността на съоръженията, монтиране на детски площадки и др.

Това, което ние трябва да направим като граждани,  виждайки  обект, който би могъл да създаде опасност, е да не се опитваме да го отстраняваме сами., а да сигнализираме на контролните органи. Те ще  изпратят специализирани екипи, които разполагат с необходимата техника, оборудване и познания да се справят с проблема.

Разбира се, осигуряването на тази техника и апаратура, без която екипите от специализираното звено за аварийна помощ и превенция няма да могат да си свършат надеждно работата, е скъпо начинание. Ето защо, при недостиг на достатъчно бюджетни средства, дейността се подпомага и със средства от Специализирания общински приватизационен фонд, председател на Съвета за управлението на който е Орлин Алексиев общински съветник в Столичния общински съвет. А самият Фонд има за цел да акумулира средствата от приватизация на общинска собственост.

Според отчет, предоставен от председателя на Съвета за управлението на Фонда, Орлин Алексиев, в медиите, през 2018-а година СОПФ е предоставил средства в размер до 420 хил. лева за закупуване на автовишка и специализиран автомобил, който е оборудван за аварийна помощ и защита при бедствия за Столична община. За настоящата 2019-а година е в ход процедура за закупуване на автомобили с повишена проходимост за дейностите по аварийна помощ и превенция за възможни бедствия и аварии.

Поп-фолк ли бе…

Един противоречив жанр музика, който през годините придоби жална слава на едно пропаднало общество и стремеж за бърза слава и пари. Слава и пари получени по лесни начини, посредством най-древните занаяти, както от представителите на женския, така и от представителите на мъжкия пол.

Самият жанр музика може би няма какво да говорим за него. Това е музика със силно изразени ориенталски и малко народни мотиви. В зората на този жанр, се появиха много наистина даровити изпълнителки, които и до ден днешен показват музикална култура (не когато изпълняват собствената си музика, по мое мнение).

Може би възникнала като една хумористична музика, предназначена за забавление, и разтуха. Последвана от години, в които се превърна в една цялостна културна марка и модел на поведение, с отрицателен знак.

Защо е така – ами защото се взе едно западно лековато поведение и се принесе в българската ганьовска среда, твърде преекспонирано и грозно. Лошото е, че този стил музика възпита поколение на тъпи, меркантилни момичета и момчета, които единствено и само гледат лесното и красивото.

Малко тъжно, че един вид изкуство може да причини толкова много вреди на едно общество.

Игри за пораснали колеги

Много е важно за един екип да бъде сплотен. А какво по-хубаво нещо от това да се забавлявате заедно в неформална обстановка?

Със сигурност можете да измислите и много по-интересни игри, които да импонират повече на хората, които имате в екипа си, но предложенията, които ви давам в следващото видео са достатъчно забавни и не изискват някакви специални умения, за да се изпълнят.

За това черпете идеи и се забавлявайте. Само така ще сплотите екипа си, а това е изключително важно за по-лекото протичане на работата и доверието между служителите.

 

Племето Хадзабе – един непокътнат народ

Винаги ми е било ужасно интересно как в 21-ви век може да съществуват племена, които живеят по почти напълно първобитен начин. Да спят в колиби, да носят дрехи от слама и листа и да се прехранват с лов, посредством копия, лъкове и стрели. Но е факт, че такива племена наистина съществуват и до ден днешен. И още по-странно е как те са се превърнали в туристическа атракция, която хората от “цивилизацията” посещават, за да видят с очите си и да си направят някоя и друга екзотична снимка. И интересното е, че всъщност такива племена има не малко в различни части на света, но като че ли най-много има в Африка.

Едно такова племе е Хадзабе. То е уникално с това, че живее на малки общности по 20-30 души, а прехраната си изкарва чрез лов на диви животни. Те се хранят с всичко – зебри, антилопи, маймуни. Навремето са убивали дори лъвове, но през последните години са престанали, защото популацията им е твърде малка. Също така е много важно да се отбележи, че ловците много внимават какво животно и от какъв пол ще отстрелят. Защото се стараят да не нарушават равновесието на видовете и с това да намалят популацията му.

Ловът им се осъществява посредством лъкове, а върховете на стрелите се мажат със специално приготвена отрова. Като за различните размери животни, силата на отровата е различна. Срещу нея нямало антидот, ето защо децата са предупреждавани още от малки да внимават със стрелите.

Друго интересно за това племе е, че пушат изключително много марихуана, а езикът им е с типични цъкащи звуци, които нямат друг аналог в света.

Това, което особено много ме впечатли беше, че според последни генетични изследвания на племето се оказва, че племето не е обвързано с нито един друг народ по света, чисто генетично.

История, изключително интересна, която ме накара да поискам да отида и да се срещна от близо с хората в това племе.

Никога не е късно да започнеш отначало

Има много хора, които не харесват работата си. По една или друга причина са започнали да се занимават с това, което правят, но то не им доставя удоволствие. И така от страх за финансовото си положение, годините една след друга си отиват, а те продължават да бъдат все толкова нещастни и неудовлетворени от това, с което си вадят парите.

И колкото и банално да звучи, хората трябва да обичат работата си. Защото прекарват по-голямата чат от времето си, правейки именно това. А когато си неудовлетворен от нея, дори я мразиш, тогава какво съществуване е това?

Замисляли ли сте се как ако не си харесваш работата и всичко в нея те дразни, ставаш тъжен и нещастен. Това се отразява на взаимоотношенията ти с хората, със семейството…, към децата.

Ето защо аз съм на мнението, че никога не е късно да започнеш отначало. Историята помни много такива случаи. Един от най-ярките може би е писателката направила милиони, след като е минала своите 40 години – Дж. К. Роулинг. Толкова много издатели са ѝ отказвали или едва ли не са ѝ се подигравали, докато ръкописът на първата книга не попада по случайност в ръцете на детето на един от издателите. То е силно впечатлено от книгата и той решава да я издаде, заедно с всичките ѝ продължения.

Едва ли има някой наш съвременник, който да не е чувал поне да Хари Потър и неговите приятели.

Разбира се не всеки може да бъде тази известна писателка, но тя не се е отказала при първия, втория или дори третия отказ. Продължила е да праща на различни издателства ръкописа си и ето, че щастието ѝ се е усмихнало.

Страхът и сигурността са лоши съветници. А животът обича смелите.

Завършвам с тези клишета, защото са верни и може би доста полезни в много случаи.

Смисълът на изкузството

Трябва да започна с това, че обичам изкуството… Не, аз обожавам изкуството. По абсолютно всичките му форми – музика, театър, изобразително изкуство, кино, танц…

Това е особена форма на човешко изразяване, което впечатлява с емоцията си, красотата си и изразните средства. Понякога, когато гледам дадена творба се чудя как въобще му е хрумнало на автора й да я създаде. Толкова жива,  а в същото време имагинерна, да е вплел в нея толкова емоция, която да достига и до мен самия и до много други любители на изкуството.

Хората винаги са се старали да създават изкуство.  Още от древни времена. Първоначално са били свързани с бита – посуда, с течение на времето върху съдовете са се изобразявали сцени от религията или ежедневието.

Така малко по малко се развиват техники и методи на работа. А театърът е служел за пречистване на зрителите, преминавайки през всичките възможни емоционални състояния.

Уважението се печели или е по право?

Винаги съм смятал, че всеки човек сам печели уважението към него. Благодарение на уменията си, образоваността си, отдадеността към работата. Но напълно осъзнавам, че има и един такъв момент, в който хората реално не са ти направили нищо – нито добро, нито лошо. И тук идва въпросът дали трябва да го уважаваш или не.

Отговорът на този въпрос за мен е повече от ясен. В разговори с други хора по темата обаче, ми стана ясно, че те не правят разликата, която аз.

Когато общуваме с напълно непознати хора, повечето ми познати казват, че се отнасят към тях с “уважение”. За мен начина, по който общувам с тях е чисто и просто на базата на моето лично възпитание. Това не е уважение, защото аз не ги познавам.

И пак казвам, за да уважавам някого трябва да го познавам, да съм общувал с него и да съм признал интелекта и способностите му.

Тоест от всичките ми разсъждения ще обобщя, че уважението за мен се печели. Не се дава по право, възраст или пол.

Жилище за малкото семейство

Купуването на жилище, което да направим свой дом е първата сериозна крачка, която трябва да направи всяко младо семейство. Според мен, колкото по-далеч са  майките и бащите, толкова по-добре. Дори си мисля, че е по-добре да се живее под наем, отколкото при родителите на единия от двамата. Тук много хора биха спорили с мен, но излишно. Категорично съм на това мнение по редица причини, дори от опит ви го казвам. Затова най-приятелски ви съветвам да не се подлагате на подобно изпитание. Когато тръгнете да търсите жилище е важно да не бързате. Разпитвайте, обикаляйте на огледи, но не бързайте с вземането на решение. Това е сериозна покупка и трябва да се съобразите с всичко. Знам, в днешни дни най-определяща избора е цената на имота, но при мен евтиното винаги е излизало прескъпо във всяко едно отношение. Следователно цената не е най-важна в случая. Замислете се, че може би това ще е вашият дом за цял живот. Вярно, вие трябва да поработите доста за него, но в бъдеще той ще „работи” за вас и ще ви върне инвестицията многократно. Варианти за търсене на жилище има доста. Ще спомена някои от тях – агенция за недвижими имоти, обяви в медии /интернет например/, обикаляне и питане, препоръки от близки и приятели.

Ако изберете да използвате услугите на брокери на недвижими имоти, добре трябва да знаете какво трябва да очаквате от този тип професия. В задълженията на брокера е да задоволи по-голямата част от изискванията ви за имот и да ви спазари изгодна сделка за него. Да, точно така – брокерите са посредниците между вас /купувачът/ и инвеститорът, който продава имот.

Брокерите обикновено познават по-големите инвеститори и знаят как и от какво може да се направи компромис от цената, така че да ви спестят средства. Изисквайте това от вашия брокер, а ако не сте доволни просто го сменете. Пазара е пренаситен с хора, упражняващи тази професия и все ще намерите някой по-кадърен, който ще ви свърши по-добра работа.

До колко можем да бъдем себе си?

Хората не сме толерантни същества. Робуваме на социални и обществени норми и гледаме с особено, не добро око на хората, които се опитват не да извършат престъпление, а да променят някоя видима несправедливост.

Пример за подобно нещо е ограниченото право на жените – да се образоват, да гласуват, да работят. Робовладелческият период в САЩ също е едно нагледно показно от близкото минало, което илюстрира именно липсата на толерантност у хората. Последните дебати, свързани с хомосексуалистите, транссексуалните и всички, непонятни за мен, разновидности, показа колко всъщност не е пораснало обществото ни.

Хората продължават да се страхуват от това децата им да не се превърнат в “такива същества” без да осъзнават, че хората се раждат с различна сексуална ориентация и те не могат да противодействат на това по никакъв начин. В основата на тези страхове се крие именно незнанието. И наблюденията върху съвременния свят. Факт е, че тези хора са тормозени като малки, тормозят ги и като големи. Те се отделят в малки групи от “себеподобни”. Разбира се, в една служебна среда едва ли е удачно да се говори за сексуална ориентация, но всеки в някакъв момент споменава своята половинка. Това означава ли, че хомосексуалистите трябва да крият половинките и ориентацията си, за да не засегнат някой свой колега?

И ето, че отново задаваме същия въпрос – до колко ни е позволено да бъдем себе си в едно общество на догми и правила?