Posted on

Бързи кредити от MicroCredit и всичко е точно

Празниците минаха както може да се очаква – с много веселие, близки и любими хора и обилни маси. Разбира се, посрещането на празниците и многото подаръци, които трябваше да се купят, стопиха драстично бюджета ми, а когато се и отвори друг належащ проблем, който изискваше бърза финансова намеса, се доверих на продуктите на MicroCredit.

Ситуацията беше такава, че се спука тръба в банята във вилата ми. И трябваше спешно да се поправи. За целта трябваше да се разбият голяма част от плочките, да се оправи тръбата и разбира се – да се поставят нови плочки. Нямах достатъчно резервни от същия вид санитарен фаянс, за това реших, че като е тръгнало ще оправям цялата баня. Притеснение не усещах, въпреки, че финансите ми в момента не ми позволяваха да правя подобен тип ремонти, но тъй като и познавах от преди услугите и продуктите, които предлагат MicroCredit знаех, че и този път ще се възползвам от тях.

MicroCredit е небанкова финансова институция, която предлага бързи потребителски кредити за широк кръг от нужди. Компанията оперира на пазара от 2012-а година и за този период се гордее с над 200 000 обслужени клиента и разкрити над 70 локални офиси в цялата страна. Компанията е обучила над 1000 висококвалифицирани кредитни консултанта, които са на разположение на потребителите при възникване на въпроси по бързия кредит, както и внасяне на вноските по него.

Аз се възползвах от продукта CrediHome, който дава възможност да вземете бързи пари назаем от 200 до 3000 лева за срок от 9 до 48 седмици или от 3 до 12 месеца. Заемът се отпуска без доказване на доход, обезпечение или необходимост от поръчители. Парите се получават в брой, а кандидатстването е максимално опростено. Лихвата е фиксирана и изплащането на кредита се осъществява на равни седмични или месечни вноски директно на кредитен консултант в удобно за вас време, по банков път, в един от 70-те офиси на компанията или в обект на EasyPay.

За да кандидатствате за кредит можете да го направите като го заявите по всяко време на денонощието онлайн, в офис на MicroCredit или се обадите на националния номер 070014200.

Тъй като близо до работното ми място има офис на компанията, отидох на място и заявих сумата по моя бърз кредит и срокът за изплащането му. Парите ми бяха предоставени за много кратък срок и успях бързо, лесно и почти без никакви притеснения да се справя с аварията на вилата и да продължавам да се наслаждавам на прекрасни почивни дни там.

Posted on

Празнична умора

Ако някой ми каже, че не усеща умора след дългите празници, няма да му повярвам. Особено коледните и новогодишните са най-тежки. То се започва едно суетене още седмици преди самия празник. Подготовка с подаръци и напрежение какво да се подари на всички, с които ще се видите през няколкото почивни дни. Толкова е трудно постоянно да се подаряват подаръци на едни и същи хора, защото в един момент няма нещо, което да не си им подарил.

Освен това самото пазаруване е много изморително. МОЛ-овете и търговските обекти са пълни с превъзбудени хора, които се опитват да хванат фалшивите коледни намаления и да намерят нещо подходящо за роднините и приятелите си.

Следват няколко дни, в които не спирате да ядете нещо, което не може да откажете поне да опитате, защото някоя баба се е старала цял ден да го приготви и ако не го хапнете тя ще се обиди.

Освен огромното количество храна, което сте поели, ще трябва да понесете и непрекъснатото мрънкане на роднините ви, които искат да ви задомяват… без значение за коя девойка. Важното е да се ожените и да имате много бебета.

Общуването с роднините може да е много приятно и в същото време да е много натоварващо и изморително, особено в тези моменти, в които се опитват да ви казват как трябва да протече животът ви.

Ето защо след коледните и новогодишните празници аз лично се чувствам подут, тежък и изморен от пиене и ядене и говорене с хора.

Posted on

Най-големият рус момент в живота ми

Трябва да започна историята с това, че съм пътувал хиляди пъти със самолети, автобуси, влакове и какъвто можете да се сетите транспорт. Много добре знам, че личните документи са може би най-важното нещо, когато напускам границата на страната и винаги внимавам когато заминавам, за да видя дали всичко е там.

В конкретната история имаше редица обстоятелства, които може би ще използвам за оправдание, но които предопределиха най-големия гаф който съм правил до сега.

С група приятели решихме, че ще отидем в Барселона за няколко дни, просто ей така, за да се разгледаме и насладим на различна култура. Организирахме се сравнително бързо и също толкова бързо трябваше да организираме служебните си задължения, за да можем да излезем (поне аз) в отпуск. Това означаваше, че оставах след работа, а в останалото време се занимавах с други лични ангажименти, които ме лишаваха от пълноценен сън. Два дни преди да заминем за София, от където трябваше да си хванем самолета за Барселона ме бяха поканили на рожден ден. Умората и по-голямото количество алкохол си казаха думата и се строполих на леглото си. Така се получи, че всъщност бях спал цяло денонощие. А когато сутринта ме събудиха, с въпроса къде съм и защо не съм на уреченото място за отпътуване, аз дори не си бях събрал багажа.

Нахвърлях в куфара каквото ми попадна и се изстрелях към мястото на срещата. Всичко беше сравнително добре, до момента, в който не застанах на граничната проверка на документите. Подадох си аз личната карта, при което жената на гишето ми я върна и сопнато ми каза да ѝ дам лична карта. Помислих си “Еми, нали точно това ти дадох”. Но – уви, това беше шофьорската ми книжка. Оказа се, че всъщност нямам лична карта и също така знам много добре тя къде е – на нощното шкафче до леглото ми.

Моите приятели заминаха, а аз се обадих на майка ми, да отиде до апартамента ми и да ми изпрати документите по автобуса до София. После си взех билет до Мадрид, а оттам с 8-часово пътуване с автобус се добрах до Барселона, където се присъединих  към приятелите си.

Наистина много глупава постъпка, която ще ми седи като обеца на ухото цял живот.

 

Posted on

Трябва да се опитва от всичко

Светът ни е пълен с най-интересни и причудливи неща, които в повечето случаи може да ни изглеждат ужасяващи, противни или да ни отблъскват по някакъв друг начин, но никога няма да разберем дали това наистина е така, докато не пробваме, никога няма да разберем дали тази наша първоначална реакция е вярна или е просто някакъв първичен инстинкт, който се опитва да ни предпази от непознатото усещане.

Така на пример никога няма да знаем дали реално ни е страх от летенето със самолет, ако никога не сме летели със самолет. Отлагането или самото отбягване на това да се случи няма да реши проблема, а точно обратното – единствено и само ще го задълбочи. В момента в който се качите на самолета и полетите, усетите промяната в налягането върху себе си и лекото поклащане, ще разберете, дали наистина ви е страх или не.

Подобен пример е и с някои видове храни. Дълго време отказвах да ям миди. Струваха ми се лигави и гнусни същества, които не мога да сложа в устата си. Но веднъж един мой много добър приятел, който има къща на морето беше приготвил собственоръчно цяла тенджера. Не можех да му откажа, защото би се обидил, ето защо просто затворих очи и и сдъвках мидата. Останах изненадващо очарован от вкуса, който се разля в устата ми. Беше много приятно и… наистина тази вечер изядох огромно количество миди. И от тогава продължавам да си хапвам с удоволствие.

Това са само два леко нескопосани примера за това как не трябва да си слагаме спирачки и да си поставяме граници, когато става въпрос за нещо ново и непознато за нас. Трябва да пробваме, за да сме сигурни дали наистина ни харесва или не. Защото в противен случай можем да пропуснем огромно количество удоволствия, за които дори не подозираме.

Posted on

Различно време, различно развитие

Колкото по-големи, да не кажа “възрастни”ставаме, толкова по-често започваме да чуваме от нашите роднини и най-вече майки и баби, че е време да се задомим и да създадем поколение. Винаги и съм почти убеден, че във всички семейства, тирадата е една и съща. Дава се пример с това, което са правили те на нашата възрасти и непрекъснато се натяква именно този факт, без да се взима предвид огромната разлика в начина, по който се е живяло тогава и сега.

В тази статия искам да запозная всички баби и майки с начина на живот на съвременните млади хора, за да разберат защо не сме създали семейства и поколение на 20-годишна възраст.

На първо място ще поставя факта, че в днешно време почти всеки човек, особено в големите градове, а и не само, записва да учи висше образование. Това предполага, че поне още 4 години сме заети в това да подсигуряваме бъдещото си развитие, трупайки знания, които някой ще иска в един момент да купи. И тъй като българското образование не е по никакъв начин практически застъпено след като го завършим и успеем да си намерим работа по специалността, са ни необходими поне 3-4 години работа, за да започнем да получаваме наистина заплата, с която ще можем да обезпечим семейство и евентуално бъдещо поколение.

Ако започнем да правим простата сметка, ще стане ясно, че след като сме завършили гимназия на 19 години, прибавим 4 години на завършване на бакалавърската степен (в най-добрия случай), още две години за магистратурата, излизаме висшисти на 26 години. Ако сме имали късмета да работим по специалността си докато още учим би било чудесно, но не много хора успяват да се вредят за подобно нещо, тъй като фирмите не са склонни да наемат учащи, защото първо, не печелят достатъчно от тях и второ, налага им се да отсъстват много от работа. Което реално означава, че ние сме на 25-26 години когато излизаме на пазара на труда и започваме да си търсим работа по специалността. И тъй като повечето работодатели не искат да инвестират в обучение на кадри, а искат да наемат някого, който веднага ще започне да им носи приходи, наемането на хора без опит става много трудно.

Това, което правим, за да придобием опит е да се съгласяваме на всякакъв тип стажове и неплатени практики, които, разбира се, сме могли да изкараме и по време на следването, но тук давам пример за възможно най-крайния вариант на нашето съществуване и развитие в съвременния свят. Ето, че си минава поне още една година, в която сме обикаляли фирмите, трупайки практически опит чрез стажантските им програми. Вече сме на 27 и сме готови да започнем да работим и да получаваме истинска заплата…, която обаче за момента е достатъчна да си покрием разходите по квартирата и сметките.

По-горе бях споменал, че ще изминат 3-4 години на усилена работа, преди да започнем да получаваме средства, които ще бъдат достатъчни, за да можем да издържаме семейство. Получава се така, че на 31 години ще сме готови за това… и то само ако сме срещнали човек, с когото искаме да го направим. Защото честно да си признаем, между учене (освен ако не сте срещнали партньора си в университета или на работа) и усилена работа, за да постигнем това спокойствие, за което мечтаем, трудно остава време, в което да се запознаваме с хора и да излизаме по срещи.

Поради тази причина, мили баби и майки, моля ви, оставете ни на мира и се радвайте, че сме здрави и се развиваме. Внуците и правнуците ще дойдат рано или късно, просто имайте търпение за тях.

Posted on

Адвокат Янко Янев и как защитих правата си

Янко Янев – това адвокатът, който ви трябва, ако се готвите да започнете война със своя застраховател. Добър специалист е и честно казано, искаше ми се да се запозная с него по други обстоятелства. Но уви…

Преди няколко седмици шофирах през Стара Планина. Доста често ми се налага да го правя в последно време и съм минавал през почти всичките проходи – Шипченския, Беклемето, Върбишки, на Републиката и т.н. По-големите вече ги познавам толкова добри, че мога да ви начертая карта на завоите им.

Винаги карам внимателно, когато прекосявам Балкана. Вярно е, че пътят не е толкова опасен както е при Ягодинското ждрело или Кресненското дефиле, но пак говорим за планински терен. Имаш ограничена видимост, непрестанно спускане или изкачване, сравнително тесен път и т.н. Това са само част от причините, заради които си обещавам, че никога няма да натискам педала в планината и няма да превишавам допустимата скорост. Правя го не само заради себе си, но и заради останалите хора на пътя. Смятам, че е безотговорно да караш с 200 км/ч по магистралата, със 150 км/ч по извънградски път или със 100 км/ч по завоите само защото колата ти го позволява. Ядосвам се, когато видя подобно безотговорно шофиране.

И по приумица на съдбата оказа се, че наскоро имах сблъсък именно с такъв безотговорен шофьор – млад, самоуверен и със скъпа кола. Тръгнал да изпреварва на завой, когато маркировката му показва бяла непрекъсната линия. Нямал достатъчно видимост, но какво от това!? Ами, това, че именно аз се подадох в насрещното откъм завоя. По интуиция набих спирачки и веднага усетих как коланът ми се стегна, за да ме защити от удар. Младият шофьор срещу мен някак си на магия успя да ме заобиколи, но ме закачи странично и лявото ми огледало се разхвърча на десетки парчета.

Другият шофьор не спря да провери как съм, а бързо-бързо си продължи по пътя сякаш нищо не се е случило. Не исках да го гоня, а и не бих могъл, защото моята кола е със скромните 105 конски сили. Продължих си по пътя и на следващата отбивка спрях, за да видя какво е положението по автомобила ми. Оказа се, че не само страничното огледало е счупено – имаше грозни следи и по боята на колата.

Сигурен бях, че дори да се обадя, никой от КАТ няма да дойде. Колата ми беше в движение, другият виновник беше изчезнал и се намирахме насред дивото. Реших, че като се прибера вкъщи, ще се свържа директно със застрахователя си. Гражданската застраховка трябваше да покрие поне една част от щетата. Да, ама не!? Съобщиха ми най-добронамерено по телефона. Козметичните разноски не се покривали, нямал съм документ от КАТ, нищо не можело да се докаже и т.н. и т.н. Честно казано, не ме интересуваха доводите им, а как мога да си получа финансовото обезщетение.

В крайна сметка мой съсед ме посъветва да се свържа със специалист по застрахователно право. Препоръча ми адвокат Янко Янев, защото той е именно такъв. Съгласих се. Какво имах да губя? Сам няма как да се защита, понеже юридическата сфера е много далеч от моето поле на компетенции. Затова се свързах с въпросния адвокат Янко Янев и му разказах какво се е случило. Той ми обясни, че ще е малко трудно, но можем да повдигнем иск срещу застрахователя. Така и направихме. Не знам колко време ще отнеме, докато делото приключи, но се радвам, че предприех това начинание. Дори да не спечеля, ще знам, че съм направил необходимото, за да защитя правата си.

Posted on

Спортът сплотява

През последните години само се говори за футболно хулиганство, за побоища, ексцесии, счупени седалки, замерени треньори с бутилки с вода и прочие и прочие. Обръща се особено силно внимание на това и по една или друга причина на заден план остава истинската същност на спорта (във всичките му форми). А тя е противопоставяне, но уважение към противника; физически възможности, техника, стратегия, интелигентност. Когато човек наистина разбира от дадения спорт би оценил красотата на играта, независимо дали този, за когото държи, побеждава или не.

А когато страстта към играта е споделена, това сплотява хората.

Спортът също така възпитава. Дава много полезни социални умения, изгражда характери, позволява им да опознаят различни хора от тях самите и да ги възпита за това да разчитат един на друг и да бъдат отбор.

Posted on

Дигиталният свят – една реална фантазия

Живеем в едно преходно време… Или по-точно сме живели в това преходно време, а сега съществуваме във фантазиите на научните фантасти. Разговаряме по устройства, които не са свързани с жици, изпращаме съобщения, правим видео-разговори, комуникираме свободно с почти всяка точка на света, имаме роботи играчки, роботи, които ни помагат в домакинската работа, роботи, които започват да приличат все повече на хора… разработват се изкуствени интелекти и прочие. Все по-често се говори за живота в дигиталния свят, а реалността си оставя на заден план, в някое тъмно и затрупано с боклуци мазе. А светът, който изграждаме в онлайн пространството, започва да ни изглежда все по-реален и по-реален. В един момент започваме да спираме да имаме потребност от това да чуваме реалния говор на човека, с когото комуникираме, да усещаме допир, да разбираме мимиките, усмивките, сълзите…

Изграждаме една фантазия, която се опитваме да превърнем в реалност и тя бавно и стремително започва да заема основно място в нашето съществуване. Превръщаме се в съвкупност от снимки, обработени с купища филтри, коментари, лайкове, последвани страници и търсения в гугъл. Нищо повече от една комбинация от данни, използвана, за да ни засипват с все по-вече информация и реклами, но представляваща нашата същност. След време цялата тази комбинация от събрана информация за нас се превръща в нас самите, защото в един момент ще спрем да съществуваме в нашето пространство и ще се преселим напълно в дигиталното. Тялото ни ще е това, което ще ни напомня, че съществуваме в друго пространство от това, в което живеем…, а в един момент v-ray очилата ще заменят разходките сред природата, спусканията със скоростни влакчета и всяко друго изживяване, което ще доставя сигнали на мозъка, че са се случили, а всъщност все така ще продължаваме да седим в мръсното и тъмно мазе.

Една реалност в която е много лесно да изпаднем…, а дори сега много хора се поддават на нея. Пристрастяващи, поради своята изначална същност да носят удовлетворение и наслада от това хората да реагират на нашите постове, коментари, снимки. Дрога, която е легална, световна, натрапчива, оковаваща, неизбежна. Защото ако не съществувате в това пространство все едно наистина не съществувате…

 

A Modern Dating Horror Story

When your other half isn't on Facebook… 😱😱Comic Relief

Posted by UNILAD on Saturday, September 30, 2017

 

Posted on

Когато музиката е нещо повече

Свикнали сме да възприемаме музиката като изкуство, развлечение, душевен отдушник. Но никога не сме се замисляли, че за да се пробие в този ужасно конкурентен бизнес, на музиката трябва да се гледа и като на бизнес продукт. Много от хората, които възприемат себе си като творци, отричат това изкуството им да се превръща в продукт, но неразбирането на това защо това е необходимо ги обрича на световно безизвестност.

Странно е, когато хората на изкуството заговорят за възвишеността му и отричат средствата, по които то може да достигне до много по-широк кръг от хора. Защото в своята същност изкуството се създава за хората. Стремежите на твореца са негови лични търсения и намирания, но са насочени към останалите. Когато те възприемат творбата му, по начина по който той е целял, това е отплата за дарбата му. При музиката е още по-засилено, тъй като тя определено е направена, за да бъде слушана. Когато някой музикант твърди, че не иска неговата творба да стане “комерсиална”, знайте, че лъже най-безцеремонно. И тези странни твърдения идват може би от факта, че самата дума е натоварена с отрицателно значение през последните години. А може би и от факта, че за да се превърне една музикална творба в цялостен продукт, който да има своето бизнес отражение, те се пречупват през определена призма, която превръща музикалната творба в продаваем на пазара продукт. Това според една голяма част от творците, осакатява произведението и го превръща в масово производство, което е лишено от душа и емоция.

От друга страна съвременните банди осъзнават, че истинските ценители на музиката се интересуват от цялостната концепция не само на едно парче, а на целия албум. Начина, по който за заложени темите в отделните произведения и цялостното им вплитане в една завършена форма, под формата на албум. Визуалното представяне на песните с техните клипове, а също и обложките на дисковете и цялостното брандиране на албума, завършва цялостната концепция и превръща произведенията на изкуството в цялостен, обмислен и готов продукт, за определена целева аудитория.

Пример за подобна перфектна работа е английската инди рок банда Glass Animals, които представят парчетата си под формата на сериал.

Posted on

Васил Лазаров и Вивекта БГ ЕООД предлагат високоплатена работа

Ако си търсите работа в София, препоръчвам ви да научите повече за фирмата на Васил Лазаров Вивекта БГ ЕООД.

Тази компания е специализирана във внос и търговия на едро с различни видове хранителни продукти. Партнира си и едни от най-известните и успешни компании в света. Сред тях са McCain Foods Limited – канадски гигант в производството на бланширани картофи и картофени специалитети; Danish Crown – най-големият производител на свинско месо в Европа и същевременно най-голям износител в света; Silver Fern Farms – най-голямата компания в Нова Зеландия, занимаваща се с обработка и търговия на добитък.

Естеството на работа във Вивекта БГ не е леко, защото се работи с бързо оборотни стоки, които са нетрайни и трябва да се съхраняват при специфични условия. Това обаче налага допълнителни бонуси, които не са никак малки в цифрово измерение. На длъжност работник склад например служителите получават брутна заплата от 1000 лв. още при назначението си, като тя може да достигне до 1500 лв. в зависимост от положените резултати. Малко са компаниите, които дават подобни заплати за тежък, но все пак неквалифициран труд.

Управителят на Вивекта Васил Лазаров има стратегически планове за своята фирма като инвестира не малка сума пари в закупуване на хладилни камиони и необходима техника. Чрез друга своя фирма – Викториас ЕООД той възнамерява да стъпи на пазара на международния транспорт. До момента Викториас е осъществявала транспортни и логистични услуги само на територията на България, но много скоро обхватът й на действие ще се разшири. За да се случи това, се търсят добри шофьори и други кадри, които да се назначат на постоянен трудов договор и да помогнат за развитието на компанията.

Ако сте от София и търсите коректен работодател, обърнете внимание на фирмите на Васил Лазаров Вивекта и Викториас. Централният им офис е на сравнително удобно място на ул. „Каменоделска“ 5 в НПЗ Хаджи Димитър. Условията са добри, а заплащането – над средното за бранша.