Парите са наши

Тръгнаха тия дни из фейсбук едни снимкови колажи, на които има голяма снимка на Памела Андерсън, за която стана ясно, че ще участва срещу доста голям хонорар за няколко дни във новия сезон на ВИП Брадър, и долу на колажа – няколко по-малки снимки на болни дечица. И надпис: За хонорар на Памела Андерсън има пари, а за лечение на болните деца няма. Разбира се, веднага и аз споделих подобна снимка, както направиха и много други, които като мен вероятно са били подразнени от крупната сума, която се дава на някаква залязваща силиконова звезда, при това доста поувяхнала като външен вид по моето скромно мъжко мнение. Веднага обаче се появиха защитници за това, че видите ли, качествена телевизия се правела с много пари и общо взето работа на телевизиите било да разпределят за какво ще си харчат парите, техни си били. Съгласен съм, че качествен продукт, не само телевизионен, но особено той, се прави не с много, а със страшно много пари. Въпрос на ценности обаче е дали точно фигурата на силиконовата принцеса от не особено стойностни американски сериали се вписва в понятието качествен телевизионен продукт. Категорично обаче не съм съгласен с твърдението, че парите са на телевизиите и те ще решават как точно да ги усвояват. Не, не са техни – наши са, на зрителите, на гражданите. Защото, ако не ги вкарваме в телевизията чрез есемеси за различни игри и гласувания, ги вкарваме чрез огромните пари, които плащат рекламодателите за реклама на продуктите си в рекламните паузи. А рекламодателите ги взимат от нас – потребителите, със всяка закупена паста за зъби, сапун или дезодорант. Така че парите са наши.

Парите са наши
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *