За едни може, за други – не

Тия дни нашумя един случай с учителка по немски, която влязла в час пияна. Няма как да не сте чули. То стана общонационален въпрос. По бързата процедура уволниха жената, после, след категоричната намеса и защита от страна на Синдиката на българските учители, а и подкрепа от страна на обществеността, стана ясно, че учителката ще бъде възстановена на работа, като ще й се даде възможност да избира дали да се върне в училището, където е работила досега, или ще избере някое друго училище. Този случай повдигна пред мен много важни въпроси. Първият, що за общество сме, дето ей така за няколко часа може да решим живота на една многодетна майка, отглеждаща сама, при много трудни условия, трите си деца само защото, незнайно по какви причини, си е пийнала малко повече и е влязла така в час. С което не искам да кажа, че това трябва да стане практика. Искам да кажа обаче, че в обществото ни има двоен аршин и лицемерие. Спомняте си сигурно, преди няколко месеца писах за едно разследващо предаване, мисля беше по Нова телевизия, в което показаха как прокурори и съдии пият на воля в работно време, след което се връщат в съдебната зала и решават съдбите на хората. Не съм чул някой от героите на това предаване да е бил уволнен или наказан. Но същите тези герои за броени часове взеха решение за съдбата на тая жена, която просто се е държала фриволно по време на час – нещо, от което със сигурност не зависи ничия съдба. Не съм съгласен с тоя двоен стандарт. Ако може за едните, ще трябва да може и за другите.

За едни може, за други – не
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *