Задушница

zaduysghВ събота беше Задушница. Голяма или месопустна, както я наричат, защото веднага след нея идват дългите предвеликденските пости. И аз като всички хора, които имат починал близък човек, отдадох необходимата почит. Не за това обаче ще пиша, а за едно според мен не особено положително явление, свързано с този ден на памет за близките ни, които вече ги няма. Отдавна ми е направило впечатление, но в събота получих и потвърждение на опасенията си.

Потвърждението дойде от новинарския поток – на един от гробищните паркове – не мога да се сетя точно в кой град – лек автомобил блъснал жена, която вървяла по една от алеите. Всеки, който е ходил в такива дни там, знае какво стълпотворение от автомобили е, всеки иска да стигне до мястото с личния си автомобил и често го прави по възможно най-невнимателния за множеството от хора, струпали се там. Хората, отишли там пеша, на практика са поставени под реалната заплаха да бъдат блъснати или завлечени от някоя минаваща покрай тях кола и от някой изнервен от навалицата шофьор.

Та в тази връзка и след въпросния инцидент, който няма как да не се повтори, ако правилата не бъдат променени, се питам: не е ли редно в такива дни, в които доказано има струпване на много хора, да бъде забранен достъпът на моторни превозни средства в парковете и алеите или хайде, да не звучи като пълно отнемането на човешки права – да бъде ограничен примерно в ранните сутрешни часове и в по-късните вечерни.

Макар че си мисля: каква по-голяма почит към тези, които са ни напуснали, от това поне в този ден да зарежем обичайния си комфорт, да слезем от леката кола и да стигнем до тях, вървейки. Та нали актът на почит винаги е по-силен и значещ, когато в него има заложена някаква жертва.

 

Задушница
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *