Не знам Ангел Марин, бившият ни вицепрезидент, с какво точно образование е, военно е като че ли, но май не е чел литературната класика. Защото, ако я беше чел, щеше да знае, че макар и подсъзнателно, всеки престъпник жадува да бъде разкрит и наказан за своето престъпление, защото наказанието, поне според класиците, е един вид чистилище и помирение на престъпника със собствената му съвест. Ще кажете откъде му хрумна на Иван да плете изречения на тая тема. Ами излезе в пресата информация за броя на помилваните от вицепрезидента Ангел Марин по време на мандата му престъпници, много от които съдени за тежки престъпления, включително и убийства. И един да беше помилваният опасен престъпник, пак щеше да е необяснимо, но по твърдения на пресата става дума за няколко десетки. Имам един приятел, който казва: Хвърли ми десет обвинения и на момента ще измисля десет оправдания. Та в тоя ред на мисли знам, че със сигурност Ангел Марин ще измисли много сериозни оправдания и мотиви за това свое решение. Аз обаче се питам какви думи ще намери да каже на майките, децата или близките на жертвите на помилваните престъпници, ако ги срещне очи в очи. Пред тях как ще се оправдае?! И какво излиза, ако полицията успее да хване престъпниците, съдът ги пуска, ако все пак съдът иска и успее да ги накаже, след някоя друга година вицепрезидентът вземе та ги помилва. Затова на новия вицепрезидент Маргарита Попова, от която ще зависят помилванията през следващите пет години, ще препоръчам да чете класиците, за да знае, че след престъплението идва наказанието, а не помилването.