Много е модерно през последните години и у нас, вероятно по западен образец, фирмите, които предлагат работа, да искат от кандидатите за работната позиция, освен подробна автобиография, и мотивационно писмо. За големи фирми, за които горе-долу е ясно какви условия за труд и кариерно развитие предлагат, някак ми е по-обяснимо, но, кажете ми, какво мотивационно писмо се пише за някоя световно неизвестна фирмичка, която чуваш за първи път, а много често не знаеш и каква е дейността й, само знаеш каква е длъжността, за която ти кандидатстваш. Налагало ми се е и на мен няколко пъти да творя нещо подобно и винаги съм го правил с ясното съзнание за абсолютното безсмислие. Ще обясня защо го смятам за безсмислено. Основните мотиви да кандидатстваш за едно работно място могат да бъдат следните: първи мотив – нямаш работа и си търсиш такава, втори – имаш работа, но търсиш нещо по-добро, трети мотив – заплащането те устройва, четвърти мотив – работата ти харесва, пети – възможности за професионално и кариерно развитие. Като изключим първия мотив, всички останали няма как да ги изложиш в мотивационното си писмо, защото от пестеливото съдържание на обявите за работа няма как да разбереш дали работодателят предлага условия, които представляват действително интерес за теб. Мотивационното писмо е все едно да караш работодателят да се мотивира защо иска да те вземе на работа, преди още да е прочел автобиографията ти и да те е видял на живо. Писането на мотивационно писмо при самото кандидатстване носи една-единствена информация за кандидатстващия и тя е доколко добре той може да съчинява. Но в обявите обикновено не се търси литературен сътрудник, нали?!