Има нещо особено в неделя вечер. Дори и денят да е минал в уют, разходки или филми с близките, към късния следобед се появява познатото стягане в гърдите, неспокойната мисъл, че „утре всичко започва отначало“. Това е феномен, наречен „Sunday Scaries“ – тревожност, която се появява в края на уикенда, често без видима причина.
Според проучване на LinkedIn, 78% от работещите хора по света изпитват неделна тревожност, като 1 на всеки 3 съобщава, че усещането започва още в неделя следобед около 16:00 ч.. Интересно е, че този синдром не зависи от това колко харесваме работата си – дори хора с висока удовлетвореност на работното място споделят, че психическата преходност между почивка и задължения отключва вътрешно напрежение.
От психологическа гледна точка, това е форма на антиципационна тревожност – мозъкът се опитва да предвиди възможни предизвикателства и активира алармената система. Амигдалата – центърът на страха – се активира, нивата на кортизол се повишават, и усещането за натиск се засилва. Много хора изпитват и физически симптоми: стягане в гърдите, проблеми със съня или раздразнителност.
Но защо точно понеделник? Исторически, седмичната структура е оформена от религиозни и индустриални модели. В юдео-християнската традиция седмият ден – събота или неделя – е ден за покой, а първият – понеделник – е символ на възобновения труд. През XIX век, с индустриалната революция и масовото въвеждане на 5-дневната работна седмица, понеделник се утвърждава като „ден на производителността“ – натоварен с очаквания, графици и стрес.
Интересно е, че в страни, където седмицата започва в различен ден (например петък е ден за почивка в някои мюсюлмански държави), синдромът също съществува, но се „премества“ – и тогава хората изпитват тревожност в четвъртък вечер. Явлението не е обвързано с конкретен ден, а с началото на структурирано задължение.
А децата? Оказва се, че и децата не са имунизирани. Изследване на National Sleep Foundation сочи, че над 40% от учениците между 8 и 17 години съобщават за трудности със заспиването в неделя. Причината често е неподготвеност за училище, неизпълнени задачи, но и просто преход от свобода към структура. Малките деца може да станат по-капризни, да се оплакват от „болки в корема“ или просто да изглеждат разсеяни и потиснати. При тийнейджърите този ефект е още по-силен – хормоналните промени и по-късният им естествен циркаден ритъм влизат в конфликт със стреса от ранния понеделник.
Един от начините да се намали напрежението е изграждането на ритуали за преход – нещо приятно, но структурирано: вечерна разходка, подреждане на раницата, чаша чай с разговор, гледане на неангажиращ филм. Специалистите препоръчват да не се пишат домашни в последния момент, да не се обсъждат сериозни теми късно в неделя, и най-вече – да не се говори за „ужасния понеделник“, а за нещо очаквано.
Промяната в перспективата е ключова. Вместо неделя вечер да е „краят“, можем да я направим начало на нова енергия. И за нас, и за децата. Малък ритуал, хубава вечеря, няколко минути тишина – тези дребни действия имат силата да успокоят вътрешния свят и да напомнят, че понеделник не е враг, а нов шанс.
Любопитен факт: хората, които планират малко удоволствие за понеделник – като вкусно кафе, среща с приятел или време само за себе си – съобщават за с 34% по-ниско усещане за тревожност в неделя вечер. Също така, хората, които не проверяват служебни имейли в неделя след 18:00 ч., имат значително по-ниски нива на стрес в понеделник сутрин.
От личен опит знам, че когато оставя понеделника да започне с нещо по-меко – тиха музика, първа задача, която обичам, или дори 5 минути осъзнато дишане, целият ден тече по-леко. Не можем да избегнем началото на седмицата, но можем да пренастроим начина, по който я посрещаме.
