Тъй като почти всичките работи, които съм започвал са били свързани с работа с хора, съм се сблъсквал с всякакви индивиди. Работата с хора не е като да седиш в офис и да си необезпокояван от никой, а е доста по-динамична и донякъде по-отговорна. Но никога не съм си позволявал да се държа лошо или обидно с тях, не само защото съм на работа, но и по принцип не съм злобен човек. Въоръжавах се с големи дози търпение, за да изслушвам всеки, колкото и налудничеви въпроси да ми се задаваха. И според мен работата с хора не е за всеки. Ако си нервен, припрян и нямаш намерението да се промениш поне на работното място, просто няма смисъл да започваш, защото най-малкото ще изгониш хората. Но идеята на поста ми е, че намерих човек, който ме изкарва извън нерви и не мога да си го обясня как от толкова много клиенти нямаше нито един, който истински да ми е неприятен, а човека който да ме нервира да е познат на един приятел. Може би този човек ми оглавява “черния списък” с неприятни хора. Като е около мен се ядосвам от сърце, всяко изречение, което каже ме дразни, но изглежда, че само аз виждам колко неприятен е, тъй кото моя приятел постоянно го мъкне с него. Убеден съм, че в историите, които разказва с такъв ентусиазъм няма и 5 процента истина. Не мога да разбера другите как може да са толкова наивни и да му вярват. Не знам, може би сега след като не работя с хора съм станал по-нервен, но все пак не вярвах, че има такъв човек, който искрено да не мога да понасям.