Преди празниците един мой приятел, който е управител на доста голям магазин за дрехи, ми сподели, че правят следната акция – на определена дата клиентите, които донесат някаква своя стара книга, ще получат примерно десет процента отстъпка от стойността на избраната от тях дреха. Организираха тази акция съвместно с някакъв местен колеж, като идеята беше да обогатят доста скромната библиотека на колежа с нови заглавия. Още когато ми каза, изразих дълбокия си скептицизъм относно успеха на акцията, скептицизъм, основан на личните ми наблюдения върху това, какво обикновено даряват и подаряват хората при такива акции. Така се и случи хората не донесоха стойностни книги от библиотеките си, които им се дублират примерно, а стара идеологическа литература без никаква стойност. Мога да ви дам и други такива примери – до нас има детски дом, за съвсем малки дечица, и много често виждам как леличките от дома изхвърлят в казаните дрехи, които постоянно им даряват – окъсани, лекьосани, даже неизпрани. И понеже съм сигурен, че много хора в светлите великденски дни, ще решат да дарят нещо на нуждаещ се или нуждаещи си, бих си позволил да споделя какъв според мен е смисълът на даряването. Мисля си, че когато решаваш да направиш добро, да помогнеш на някого в нужда, е редно да се лишиш от нещо, което има стойност за теб, не от нещо, което така или иначе си решил да хвърляш. Защото това, че някой е изпаднал в позиция да има нужда от нашата помощ, съвсем не означава, че трябва да обира боклуците ни. Когато човек реши да дари, трябва да даде най-доброто, с което разполага. Другото е пролетно почистване на гардеробите, на хладилниците, пък и на душите ни.