Народът е казал: Никога не е късно да станеш за резил. А пред народната мъдрост, трупана векове, не може да изкараме никакви аргументи. Можем само да търсим потвърждения на верността й в живота. А той ги предлага в изобилие. В тая поредица на потвържденията се нареди и бившият ни президент Георги Първанов с резила, който сам си организира, като след края на втория си президентски мандат се кандидатира за председателското място в БСП. Избирането му така и не се случи. Но и да беше се случило, щеше да се получи нещо, за което пак народът казва: да се качиш от кон на магаре. Не може десет години да си бил на най-високия пост в държавата, да си заемал длъжност, която е надпартийна, да си се обявявал за президент на всички българи, и след това да правиш опити да се върнеш в битността си на партиен функционер. При това в оспорвана борба с младежа, който някога ти самият си посочил за свой наследник в партията. Вероятно с идеята след време, когато дойде моментът, да оваканти мястото и да си го заемеш отново. Само че младежът се оказа добър ученик, от най-добрите. И се сетих по тоя повод за един не много популярен случай. Навремето великият руски поет Пушкин се учи да пише от един от старите поети – руски романтик. Когато обаче Пушкин достига върховете в поезията, старият поет му подарява портрета си и на него пише: На ученика победител от победения учител. Май е време Първанов да подари портрета си на Станишев с подобен надпис. Заслужил си го е!