Сигурно си спомняте, че скоро писах за това, че човек трябва да се обгражда с хора, от които може да научи нещо. Днес пак ще пиша на тая тема, само че ще я свържа с една по-конкретна случка. Не знам дали при вас е така. Ама аз се радвам като дете винаги, когато науча нещо ново. Може да е нещо много елементарно, ама като си го пропуснал през годините, то ти е много ценно, защото един вид запълва празнина. А само невежите нямат представа колко празнини в главата си има да запълва всеки един от нас. В почивните дни излязохме с приятели в планината – да се поразходим малко на въздух. Четирима-петима души бяхме и сред нас едно момче, което по-рядко идва с нас, биолог. Винаги е интересно, когато дойде, щото, като минем покрай някое растение или цвете, винаги ще се спре, ще ни каже някакви интересни подробности, как му е името на латински. И вървим ние оня ден и приклекна той до едно такова растение, повдигна го, погледна под листата и вика: я, момкова сълза. Зачудих се дали да му направя забележка, че не се казва момкова сълза, а момина сълза, викам сигурно това е дива момина сълза и затова изглежда така. Ама сърце юнашко не трае и компетентно му викам: не се казва момкова сълза, а момина сълза. Оказа се, че си е баш момкова сълза и е различно от момина сълза. А момкова, защото цветчетата му (сълзите) са скрити под листата. Също като нас, мъжете, които крием сълзите си. Простете ми невежеството, както се казва в подобни случаи.