Знаете, че преди година или две излязоха много строги разпоредби, вероятно като следствие от поредната европейска директива, за това, че стоките трябва да имат задължително стикер с подробно изреден състав, срок на годност, производител, вносител и прочие важни неща за потребителя. Подкрепям с двете ръце подобно решение, защото аз съм от хората, които четат етикетите, преди да купят нещо, и смятам, че е много важно да го правим. Чета, ако мога обаче. Който се е опитвал да прочете подобен потребителски стикер, се е сблъсквал със ситните букви и невъзможността да прочете каквото и да е, ако предварително не се е въоръжил с лупа. Оня ден попаднах в подобна ситуация, когато се опитах да прочета надписите на една консерва – напълно неуспешно. Стана ми неприятно, ама после си викам в интерес на природата е, затрудненият ми достъп до информация е спасило някое дръвче. Да, ама после се прибирам и още на входа гледам подредени писма за телефонни сметки и други подобни, които стоят там от месеци и никой не си ги е потърсил. Което означава едно единствено нещо, че на хората информацията, съдържаща се в тези писма, или не им е необходима, или пък имат други начини, по които си я набавят. И какво се получава, че за да бъде информиран някой, който не иска да бъде информиран или пък може да бъде информиран по алтернативен път, се секат дървета. Стана малко сложно, затова ще обобщя, в случай че не сте ме разбрали – така и така се секат дървета, ако може, хартията да се използва за информация, от която имаме нужда, а не за такава, от която нямаме. Например Мтел наскоро създадоха една кампания за откзване от хартиена фактура, дори и отстъпки даваха.