Писах наскоро за поредното завръщане на Вечната Амбър на българската телевизионна журналистика Кеворк Кеворкян. Ако трябва да бъда честен, второто му предаване наистина беше класа, интервюто с Райна Кабаиванска беше като по учебник за много напреднали – много човешки разговор, не всеки може да предизвика събеседника си към такива откровения за живота, още повече за смъртта. Но няма да ви преразказвам, гледайте го. Иска ми се да ви обърна внимание на нещо друго. Направи ли ви впечатление кореспонденцията, която тече от съботното предаване на Карбовски, към Всяка неделя на Кеворкян и обратно. Сериозно репликиране – и на теми, и на интервюта. За тези, които не си спомнят, Карбовски е телевизионно чедо на Всяка неделя и на Кеворкян – оттам тръгна пътя му в сериозната телевизионна журналистика. Възможно е да имат стара вражда, даже е твърде вероятно – май от младите, които работеха в последните няколко завръщания на екран на Всяка неделя, никой не си тръгна с благи чувства. Възможно е обаче и това да обикновен рекламен трик, подмятане на теми и закачки от едното предаване в другото, между другото в Нова телевизия ги умеят тези хватки, с цел засилване на зрителския интерес. Каквото и да е, засега им се получава и е продуктивно. Само аз, ако бях на мястото на Карбовски, щях да бъда по-бдителен в тия подавания на топката. Да не му се стори на Кеворкян, че Карбовски насища публиката с хватки от една и съща школа в събота и за него не остава интерес в неделя. И да го сполети участта на Цветанка Ризова. Не че е болка за умиране – предполагам, Димитър Цонев и него ще приюти.