Попаднах оня ден на тая стряскаща информация, че в момента в България над 500 училища се без спортни зали или така наречените физкултурни салони. Не говорим за това, че залите не са оборудвани модерно, че не са като фитнес салони. Говорим за това, че просто няма никакви. И си викам, какво да се сърдим на спортистите ни, че се представиха зле на игрите. Каквато грижата на държавата за спорта – такива ни и постижения. И като казвам грижа, веднага някой ще ме репликира, че дават доволни премии на спортистите. Само че аз имам нещо друго предвид – и то е общоизвестният факт, че няма нещо в природата, което да се появява от нищото. Трябва да се роди, да се отгледа, да отрасне. Така е и със спорта. Не става за един ден. Високото спортно майсторство не се ражда в професионалните салони и зали – то се развива там. А се ражда и се открива в малките физкултурни салончета по училищата. Там учителят преценява, че имаш данни за определен спорт и те насочва към определена школа и треньор. Това, ясно ви е, няма да може да се случи в 500 български училища. Вероятно в малки населени места. Кой е казал обаче, че големите спортисти се раждат само в големите градове и учат в материално обезпечени места. Има нещо сбъркано в страна и система, която може да осигури пари за строежа на грандиозни по размери зали, а не може да подсигури на децата в 500 училища едно малко местенце, в което да се срещнат със спорта.