Ако трябва да бъдем точни, днешният ми материал трябва да е със заглавие дълго като заглавието на възрожденска повест и да изглежда така: Заплатите на управляващите, или кого заблуждавате, че поддържате високия си стандарт на живот само с една заплата, каквато и да е тя. И дългото заглавие, и материалът ми са провокирани от съобщения, излезли тия дни в пресата, че финансовият министър предложил да се вдигнат заплатите на министър-председателя, на президента, за председателя на Народното събрание и други подобни и да станат някъде около осем хиляди лева. Не че знам колко са в момента. И това съобщение като че ли успя да изиграе първоначално отредената от родителите му роля – повечето хора реагираха на новината първосигнално, като кучето на Павлов. Скочиха – как така, по време на криза, ще си вдигат заплатите, когато от три-четири години не са увеличавани пенсии, нито пък доходите в бюджетната сфера. Малцина се сетиха, че това е прах в очите. Увеличават си заплатите не защото имат нужда от три-четири хиляди лева отгоре – ако са толкова. Не, увеличават ги, за да може хората да си помислят, че тия наши управляващи поддържат високия си стандарт на живот от заплата, че тая заплата е истински важна за тях и затова си я индексират, даже и с риск да си навлекат народния гняв. И очакват, не съвсем без основание между другото, хората да им се вържат. Може би в светлината на изказването на премиера: “хората са прости, аз съм прост, ще се разберем”. Не всички, не всички, г-н Борисов, са прости. И ви разбират тези, които не са 🙂