Поредният медиен скандал и поредната покупко-продажба на именит журналист ме доведе до траен песимизъм по отношение на това, което се случва с българските медии. Очевидно някой – всъщност не е толкова очевидно, защото никога не е съвсем сигурно кой стои зад поредният грандиозен медиен проект при сегашното законодателство – вкара огромен финансов ресурс в нашумялата напоследък с покупка на журналисти ТВ7 и поредната сделка стана факт. Спорна е личността на Карбовски, спорни са темите и журналистическите му похвати, безспорно е обаче е, че един от можещите сравнително млади журналисти и се радва на добър телевизионен рейтинг. Лесно е човек да съди отстрани. Не знам и аз самият как бих реагирал при някаква неустоима финансова оферта в тия трудни за всички финансови времена. Ама се питам няма ли граници купуването в журналистическата професия, няма ли поне един, който може да каже НЕ. Моралът, аудиторията, която ме гледа, телевизията, която години наред е инвестирала в мен доверие, ефирно време и пари, са по-важни. Всички ли могат да бъдат купени – не за друго, то е ясно за привличане на зрители с таланта си. Зрители, които след това да бъдат облъчвани с други послания в подходящо време. А то времето идва. Как после да се правиш на бард на честността и безкомпромисността, на човек, който смело критикува. Няма как. Обикновено това се прави от висотата но високи професионални, пък и морални критерии. Дали ги има в конкретния случай – решавате вие. И ако перифразираме една нашумяла реклама – не може само с можене, трябва си и честност.