Като всеки мислещ човек, винаги съм бил доста резервиран към всякакъв вид статистика. Първо, не съм сигурен доколко е безпристрастна и не обслужва политиците, които са на власт, и второ, за човек като мен – истински и широко скроен – цифрите сами по себе си никога не дават достатъчна информация. Казах ви аз, че ще спирам телевизията, даже и новините, и ще отделя свободното си време само на книгите. Не че досега не съм чел, но винаги може и повече.
Слава богу, винаги съм бил откъм страната на четящите и си го обяснявам и с това, че родителите ми са ме побутнали в тази посока, и с това, че съм израснал в малък град като Шумен, където възможностите за развлечение са много по-ограничени, респективно времето за четене – повече. Чакайте, че се отплеснах. За статистиката ставаше дума. Прочетох тия дни, че за миналата година на всеки българин се пада по половин закупена книга – статистически данни. За статистиката половин закупена книга означава и половин прочетена книга. Ама то не е така. Първо, една закупена книга не означава, че я чете само един човек – във времена на икономическа криза като сега една книга обикновено обикаля широк приятелски кръг. Второ, някой отчита ли, че все пак в България има библиотеки, запазено все още читалищно дело. И трето, вече не е рядкост тегленето на електронни формати на книги и списания. Така че, хора, ако си мислите, че българинът е прочел само половин книга миналата година, със сигурност сте на грешен път.