Не знам дали е ставало въпрос, но мисля, че няма как да съм пропуснал – Захари Стоянов е един от любимите ми автори, а Записки по българските въстания е любимата ми книга и задължително я препрочитам поне веднъж годишно, обикновено пролетта, април-май, точно по времето, когато е избухнало въстанието. Честванията обикновено са в началото на май, нищо че е априлско събитието, разминаването се получава от разликите в стария и новия календар. Препоръчвам на всеки един, който се чувства родолюбец, но все още по някакви причини не е прочел тази книга, да го направи. Няма да твърдя, че там е цялата истина за Априлското въстание, много историци спорят със Захари и намират много несъответствия на историческите източници и факти и фактите, изложени в книгата. Мисля обаче че всеки има право да избира откъде да черпи своята истина за историята и специално за това въстание. Аз лично съм избрал Захари Стоянов и неговите записки – не само защото пише изключително увлекателно и цветно, с хубав народен език, но и защото той е човекът, който почти през цялото време е бил плътно до апостола на четвърти революционен пловдивски огръг – Георги Бенковски, а този окръг е на практика единственият, в който въстанието реално е избухнало. Така че аз го смятам за надежден източник – надежден дотолкова, доколкото може да бъде надеждно за историята субективното мнение, мнението на човек, който е бил вътре в събитията, а не ги е наблюдавал отстрани. Това е моята истина за Априлското въстание – романтична, красива и героична. Препоръчвам ви я. Ако не я приемете за исторически документ, то със сигурност ще я оцените като една много добра литература.