Журналистиката не е слугиня от вчера. И не от вчера върви след победителите или след тези, които плащат, а не след интересите на обществото. Спомням си за едно много интересно и задълбочено изследване, на което попаднах преди години, в научнопопулярно списание, което за жалост не излиза вече. Та там авторът на статията, френски езиковед – психолингвист, много аргументирано и с примери показваше как се е променяло отношението към Наполеон и как се е движила лексиката, която журналистите използват в тогавашната френска преса, към френския пълководец в различните периоди на военната му кариера и в зависимост от това дали е победител или победен. Сетих се за това изследване в последните няколко дни, когато българската журналистика стана прозрачно ясна – не остана и грам загадка коя телевизия, кой сайт или кой вестник чии финансови и политически интереси обслужва или вече не обслужва. В деня със скандала с бюлетините в Костинброд определението за тях варираше от опит за държавен преврат и фалшификация на изборния резултат, през съмнителни, до технологичен брак, който правомерно си стои в палетите в очакване изборите да минат и да бъде унищожен. Нито една медия не си направи труда обективно – включително и като лексика, която не е натоварен с оценки – да покаже възможно повече гледни случки по случая, да представи фактите такива, каквито са, да проучи закона и условията по конкретната обществена поръчка и да остави хората сами да направят изводите си. За съжаление българските медии много отдавна са се превърнали не в средство за масова информация, а в средство за масова манипулация. Те не работят с проверени факти и новини, те работят с внушения, които са удобни на платците.
