За съжаление често животът дописва темите, което съм подхванал, трагично. Както се случи и с материала ми за това, каква трябва да бъде ролята на синдикатите. Няма и седмица, и се случи трагедията в мина Ораново, която още не е свършила и не е сигурно дали равносметката в края няма да се окаже още по-драматична. Припомнихме си и факти, които може би са минали покрай ушите ни в богатия информационен поток. Че това е третият фатален инцидент във въпросната галерия само за последните няколко години. Излезе потресаващата за всеки нормален човек информация, че мъжете, които работят тази опасна професия и които всеки ден са на границата между живота и смъртта – защото такава е реалността даже и в най-модерните и обезопасени мини, – го правят за смешните 400 лева на месец. Вече бивши работници – защото настоящите се страхуват да говорят, за да не изгубят работата и малкото, което получават, за да изхранват семействата си – споделиха, че е практика на това място да се пестят пари за обезопасителни мерки и средства.
Нека сега да се появи маститият синдикалист Константин Тренчев и да обясни на почернените семейства защо хаби енергия да вдига национална стачка с политически искания, а години наред той и неговите сътрудници са си затваряли очите пред очевидните престъпления, които се вършат на това място, и пред прекомерния риск, на който са подложени миньорите.
Нека дойде шефът на КНСБ – даже не си спомням името му – да обясни защо чак сега призовава за национална стачка на миньорите и кое прави нашите синдикалисти по-различни от тези в другите страни, където мерките винаги са превантивни, а не след дъжд качулка – какъвто е случаят.
Да се появят и министрите от последните няколко правителства, в чийто ресор са безопасните условия на труд, и да обяснят защо фирми с по един служител, който работи в офис, биват проверявани и постоянно глобявани за несключени договори със служба по трудова медицина, а няма законова мярка, която позволява управителят на мината убиец да бъде накаран да дойде на мястото на инцидента.
Да си подготвят отговорите, защото със сигурност ще ги попитат – при това не толкова добронамерено като мен.