Нарамиха тежките чанти първолачетата и по-големите ученици и тръгнаха на училище. От спомени знам, че първият учебен ден си носи и положителни, и отрицателни емоции. От една страна, се виждаш с приятели и съученици, с които сте поразделили малко пътеки през лятото, но от друга – идва и ранното ставане, и тестовете, контролните, класните, отговорностите.
Защо започнах с този емоционален школски увод. Ами защото, може би не съвсем случайно, точно тези дни попаднах на една статия, в която най-общо се обясняваше, че учениците не правят разлика или по-скоро много често бъркат Гулаг и гугъл. Някак беше представен резултатът от това проучване като ужасно драматична новина, показваща вопиюща неграмотност.
Да, ако трябва да сме честни – децата ни не четат, обичат смляната информация, пр
еразказаните или филмирани книги. И да – общата култура в смисъла, който влагаме ние в това словосъчетание, много сериозно им куца. Пак в интерес на обективността обаче трябва да споменем, че пък не може да им се качим на малкия пръст по отношение на владеенето на чуждите езици, новите информационни технологии, абе с две думи в прагманичността, която те успяха да отгледат и в приспособимостта им към новите условия.
Пиша обаче тия редове не за да правя поколенчески профил, а за да споделя защо не съм съгласна с песимизма, който лъхаше от статията. Мен лично страшно много ме радва факта, че съвременното поколение не бърка двете имена. Като се има предвид, че със сигурност знае какво е гугъл, това означава едно-единствено нещо – че не знае какво е Гулаг. И слава богу. Явно напредваме в пътя към свободата, щом споменът за робството започва да се губи.