Интернет читателите знаят, че почти във всеки информационен сайт обикновено всяка седмица или през определен период от време се провеждат различни анкети – обикновено по въпроси, които вълнуват обществото и са в дневния му ред. Задават някакъв въпрос, дават четири-пет възможни отговора и в момента, в който ти самият гласуваш, виждаш как се движат процентите.
Е, последната анкета, на която попаднах, беше с въпрос: Подкрепяте ли отмяната на наказанието доживотен затвор без право на помилване? Имаше опция, в която отговарящият да сподели, че подкрепя смъртното наказание. Е, тия, които го бяха направили, надвишаваха петдесет процента. Малко печална статистика и ще ви кажа защо смятам така. Не защото мисля, че има престъпления, които не заслужават най-тежката отплата – тук може да се поспори дали точно това е най-тежката. А защото дълбоко вярвам, че няма човек, няма система, която да е непогрешима, включително и съдебната, дори най-много тя. Крайни мерки като смъртното наказание са веднъж и завинаги – връщане назад няма. Може след години да се окаже, че е станала грешка, но “възмездието” вече е реализирано.
И понеже съм човек на литературата. Смятам, че художествените аргументи винаги въздействат много по-силно от сухата агитация в подкрепа на определена кауза. Спомнете си оня хубав филм “Зеленият път”, направен по романа на Стивън Кинг. Е, точно там ставаше въпрос за неоспоримата очевидност на едно истински тежко престъпление и за категорично доказаната невинност след това.
Та мисълта ми е: нека натиснем оня бутон от анкетата, но само ако самите ние се смятаме за безгрешни. Но и без статистика мога да ви кажа с абсолютна сигурност, че няма начин повече от петдесет процента да сме такива.