Както ви бях споменал, намалих гледането на телевизията до един безопасен за интелигентността и психическото здраве на човек минимум. Музикалните формати обаче ме изкушават, особено “Ексфактор”, защото се прави за пръв път в България, пък и много харесвам виртуозният цигулар Васко Василев, който е председател на журито. Шоуто ми хареса много, смятам, че е може би най-професионално направеното досега музикално шоу от този тип, много по-интелигентно и различно от подобни формати, продуцирани от един поомръзнал вече на всички гологлав шоумен. Приятно изненадан бях и от непринуденото и ведро присъствие на МАГА и смятам, че трябва да толерираме присъствието в общественото пространство на именно такъв тип слънчеви хора. Много ми харесаха и участниците и за пореден път се убедих колко талантливи деца има в България. И от самото начало си имах фаворит – Стела. Може би не е най-кристалният глас, но ми хареса силното й излъчване, естествеността и скромността й. И мисля, че с това успя да грабне сърцето не само на публиката, но и на журито. До момента, в който не реши да направи от скромността и неувереността в собствените си сили капитал, да ги осребри. Тези, които следят предаването, се сещат за какво говоря. Публиката обаче е безкомпромисна, когато усети неискреност и преиграване. Тя й прости, когато пя фалшиво, прости й, когато танцуваше несръчно. Не й прости обаче, когато се опита да я изманипулира с изиграна безпомощност. Искрено се надявам Стела вече да е разбрала, че най-силният ексфактор и най-силното оръжие е да си истински. Защото наистина много я харесвам и вярвам, че има добро бъдеще. Ако не преиграва.