Знам, че звучи странно и утопично, но е вярно.
Просто днес си седях в офиса, наближаваше обедната почивка и аз ми мислех… какво, какво, какво ще хапваш днес?
И не щеш ли, сетих се как преди 1-2 седмици бях на вила в планината. На 10 мин. пеша от вилата имаше ханче. От онези крайпътни планински ханчета, в които винаги има нещо вкусно за хапване. Домашно приготвена манджиджчка, току що набрани зеленчуци за салатка, сиренце, приготвено от млякото на точно тази крава или миш-маш с яйца, които кокошките са снесли днес. Аз обаче опитах нещо друго в ханчето, където бяхме. Много, много гъсто биволско мляко с половин сантиметров слой домашен мед.
Млякото си беше мляко, а не нишесте като тези в магазина. Разликата се усещаше и беше толкова гъсто в същото време, че като загребеш и обърнеш лъжицата, млякото не падаше. И медът… ох, медът колко сладък беше. Сладко и кисело – два противоположни, но допълващи се вкуса. Като изядеш една такава кофичка от 400 гр. и те засища за целия ден.
Как се мечтая в момента… за цедено биволско мляко с мед… или със сладко от горски боровинки (също е много вкусно). Но такива екстри в града няма, има само на село.