Мисля, че и друг път сме говорили за това, че повечето хора живеят в някакъв филм, в който сами са си сценаристи и режисьори, сами си възлагат главната роля във филма и тя винаги е на Добрия. Защо днес пак подхващам тази тема? Ами дойде ми наум, докато разглеждах във фейсбук – една от приятелките ми там и съседка в реалния живот напоследък е много активна в различни групи в социалната мрежа за защита на бездомни животни, постоянно публикува на стената си призиви за помощ и т. н. Не ме разбирайте погрешно, не съм против това, похвални са такива инициативи. Аз самият съм от хората, които с последните си пари ще купят сандвич на улично куче, и не смятам, че с това трябва да се парадира. Но! Домашното кучето на същата тая фейсбук активистка по цял ден стои вързано в едно тясно дворче и вие като на умряло, дворчето цялото е изпъстрено с купчинки, сещате се какви, защото не го извеждат на разходка, не му и чистят редовно. И си мисля: каква е тая загриженост за бездомните животинки, когато собственото ти животно мизерства вкъщи?! Ами те уличничетата в известен смисъл са по-щастливи от това “домашно” куче, защото поне си тичат на воля. Но думата ми е за измисления имидж и образ, който си градят тези хора. Кого лъжат? И защо? А съветът ми към вас е: не се подлъгвайте по видимите неща, същността зад тях обикновено е много по-различна.