Да ме поставят пред свършен факт е едно от най-неприятните неща, което някой може да ми сервира. Има моменти, в които направо излизам от кожата си, ако бъда поставен в неизгодна за мен позиция и то по вина на околните хора, а не по моя. Разбирате ли, на мнение съм, че животът на човек е такъв, какъвто сам си го направиш. Ако си надробил някаква каша, оправяй си я. Но да оправяш бъркотиите на другите само защото няма кой друг да го направи, това вече не ми е по вкуса.
Не ми харесва да изляза с приятели, те да изберат заведение и чак когато седна на масата и отворя менюто, да разбера, че сме на място, където салатата е по 300 гр. и струва 15 лв.
Не ми допада да се уговорим с някого, че следващия уикенд ще ходим на почивка в планината и еди-кой си от тайфата да резервира хотел без дори снимки да съм видял на стаята, в която ще спя.
Подобна е ситуацията и когато ходим на кино. Искам да знам точно кой филм ще гледаме, кои са главните актьори в него и какъв е жанрът на продукцията.
Когато с колегите работим по даден проект, също предпочитам да си разпределим задачите и периодично да си споделяме кой до къде е стигнал. Не ми се ще да се окаже, че всички са готови, а аз не съм. Или пък аз да съм готов, а другите да изостават от крайния срок.
Аз съм от хората, които обичат всичко да е просто и ясно, нещата да вървят и всички препъни камъчета по пътя да са максимално изчистени. Според мен всичко трябва да се обсъжда и коментира, а не един да решава и другите да нямат право на глас.