През последните години само се говори за футболно хулиганство, за побоища, ексцесии, счупени седалки, замерени треньори с бутилки с вода и прочие и прочие. Обръща се особено силно внимание на това и по една или друга причина на заден план остава истинската същност на спорта (във всичките му форми). А тя е противопоставяне, но уважение към противника; физически възможности, техника, стратегия, интелигентност. Когато човек наистина разбира от дадения спорт би оценил красотата на играта, независимо дали този, за когото държи, побеждава или не.
А когато страстта към играта е споделена, това сплотява хората.
Спортът също така възпитава. Дава много полезни социални умения, изгражда характери, позволява им да опознаят различни хора от тях самите и да ги възпита за това да разчитат един на друг и да бъдат отбор.