Колкото по-големи, да не кажа “възрастни”ставаме, толкова по-често започваме да чуваме от нашите роднини и най-вече майки и баби, че е време да се задомим и да създадем поколение. Винаги и съм почти убеден, че във всички семейства, тирадата е една и съща. Дава се пример с това, което са правили те на нашата възрасти и непрекъснато се натяква именно този факт, без да се взима предвид огромната разлика в начина, по който се е живяло тогава и сега.
В тази статия искам да запозная всички баби и майки с начина на живот на съвременните млади хора, за да разберат защо не сме създали семейства и поколение на 20-годишна възраст.
На първо място ще поставя факта, че в днешно време почти всеки човек, особено в големите градове, а и не само, записва да учи висше образование. Това предполага, че поне още 4 години сме заети в това да подсигуряваме бъдещото си развитие, трупайки знания, които някой ще иска в един момент да купи. И тъй като българското образование не е по никакъв начин практически застъпено след като го завършим и успеем да си намерим работа по специалността, са ни необходими поне 3-4 години работа, за да започнем да получаваме наистина заплата, с която ще можем да обезпечим семейство и евентуално бъдещо поколение.
Ако започнем да правим простата сметка, ще стане ясно, че след като сме завършили гимназия на 19 години, прибавим 4 години на завършване на бакалавърската степен (в най-добрия случай), още две години за магистратурата, излизаме висшисти на 26 години. Ако сме имали късмета да работим по специалността си докато още учим би било чудесно, но не много хора успяват да се вредят за подобно нещо, тъй като фирмите не са склонни да наемат учащи, защото първо, не печелят достатъчно от тях и второ, налага им се да отсъстват много от работа. Което реално означава, че ние сме на 25-26 години когато излизаме на пазара на труда и започваме да си търсим работа по специалността. И тъй като повечето работодатели не искат да инвестират в обучение на кадри, а искат да наемат някого, който веднага ще започне да им носи приходи, наемането на хора без опит става много трудно.
Това, което правим, за да придобием опит е да се съгласяваме на всякакъв тип стажове и неплатени практики, които, разбира се, сме могли да изкараме и по време на следването, но тук давам пример за възможно най-крайния вариант на нашето съществуване и развитие в съвременния свят. Ето, че си минава поне още една година, в която сме обикаляли фирмите, трупайки практически опит чрез стажантските им програми. Вече сме на 27 и сме готови да започнем да работим и да получаваме истинска заплата…, която обаче за момента е достатъчна да си покрием разходите по квартирата и сметките.
По-горе бях споменал, че ще изминат 3-4 години на усилена работа, преди да започнем да получаваме средства, които ще бъдат достатъчни, за да можем да издържаме семейство. Получава се така, че на 31 години ще сме готови за това… и то само ако сме срещнали човек, с когото искаме да го направим. Защото честно да си признаем, между учене (освен ако не сте срещнали партньора си в университета или на работа) и усилена работа, за да постигнем това спокойствие, за което мечтаем, трудно остава време, в което да се запознаваме с хора и да излизаме по срещи.
Поради тази причина, мили баби и майки, моля ви, оставете ни на мира и се радвайте, че сме здрави и се развиваме. Внуците и правнуците ще дойдат рано или късно, просто имайте търпение за тях.