Хората не сме толерантни същества. Робуваме на социални и обществени норми и гледаме с особено, не добро око на хората, които се опитват не да извършат престъпление, а да променят някоя видима несправедливост.
Пример за подобно нещо е ограниченото право на жените – да се образоват, да гласуват, да работят. Робовладелческият период в САЩ също е едно нагледно показно от близкото минало, което илюстрира именно липсата на толерантност у хората. Последните дебати, свързани с хомосексуалистите, транссексуалните и всички, непонятни за мен, разновидности, показа колко всъщност не е пораснало обществото ни.
Хората продължават да се страхуват от това децата им да не се превърнат в “такива същества” без да осъзнават, че хората се раждат с различна сексуална ориентация и те не могат да противодействат на това по никакъв начин. В основата на тези страхове се крие именно незнанието. И наблюденията върху съвременния свят. Факт е, че тези хора са тормозени като малки, тормозят ги и като големи. Те се отделят в малки групи от “себеподобни”. Разбира се, в една служебна среда едва ли е удачно да се говори за сексуална ориентация, но всеки в някакъв момент споменава своята половинка. Това означава ли, че хомосексуалистите трябва да крият половинките и ориентацията си, за да не засегнат някой свой колега?
И ето, че отново задаваме същия въпрос – до колко ни е позволено да бъдем себе си в едно общество на догми и правила?