Скъпи читатели, искам да споделя с вас преживяването ми през първия учебен ден. Наложи се и аз да присъствам на мероприятието през тази година. Тъй като времената са по-специални заради мерките за безопасност, впечатленията ми са, как да кажа, неприятни.
Някои от децата наистина очакваха с нетърпения деня, а други с носталгия по лятото не искаха и да си помислят за първия учебен звънец. Но с нови дрехи и прилежно държащи цветя, пристъпваха прага. Всъщност това бе само за учениците от първи, пети и осми клас. Останалите, тъй като вече са изпитвали подобни емоции и знаят локацията на училището, не бе необходимо да идват.
Прииждайки за празничното откриване на новата учебна година, децата имаха маски, по точно две маски – едната резерва и за смяна след няколко часа. А родителите трябваше да останат отвън. Представете си суматохата от родители, копнеещи да снимат детето си в този важен момент и уплахата в очите на малчуганите, които отиваха на тотално ново място с нови хора. Оградите преливаха от бутащи се родители, а дворът – от разделени на метри един от друг ученици.
Още по-големият смут настъпи при отказа на учителите да приемат цветята от малчуганите. Причината била да не се разпространи заразата. Държейки отхвърлените китки, с маски и незнаещи какво се случва, децата пристъпиха за първи път учебното заведение. След това напръскаха ръцете с дезинфектант, спазиха движението по коридорите и се отправиха към класните стаи. Нмяаше питка и мед, а само препарати.
Изумление за мен и няма как да не се запитам дали и следващата година този маскарад ще продължи… Изглежда, че ни очакват още много подобни емоции и трябва или да свикнем с тях, или да си измислим начин за справяне.
