Отчаяните празнични опити на вече професионалните протестиращи да хвърлят димки по Парламента затвърдиха едно усещане, което все по-силно напира напоследък у мен – въпреки всичките си гафове и провали правителството на Орешарски се закрепи. Според мене трайно. И ако преди няколко месеца четиригодишният мандат на този кабинет, без значение дали ще има кадрови промени, или не, изглеждаше химера. Днес той е повече от вероятен.
Напролет ще минат евроизборите и помнете ми думата, че каквито и да са резултатите, никой няма да си отвори устата за предсрочни парламентарни. Не за друго, а защото по всичко личи, че май никой няма нужда от това или по-скоро няма смелост да се изправи и да види какво ще отсъди народът – а не платените социологически агенции.
Истината е, че и на двата основни политически играчи им трябва време. Време не за да се подготвят те самите, а за да се провалят противниците им.
БСП очакват ГЕРБ, зачената като клиентелистка партия, стоейки дълго време в опозиция, да започне да се разпада. И вероятно има известна логика в това – известна обаче. Защото освен, че разчита на клиентелата и беше родена като такава, ГЕРБ от самото начало се носеше на крилете на нещо, което май не избледнява с времето – харизмата на Борисов.
На ГЕРБ пък им трябва време да стегнат оределите си редици и време противниците им да се поизложат в управлението.
Така че на следващите избори борбата ще е ясна: Парите на Цветан Василев ще подкрепят мощно БСП и патериците й и ще влязат в пряк двубой с чара на Бойко.
Практиката досега показва само едно – българите действат емоционално и винаги са готови да заложат на второто. Не особено дългата ни демократична история помни много избори, в които проекти на брокери, банкери и всякакви други чичковци-паричковци рухнаха пред обаянието на поредния месия. Нищо не намеква, че на следващия вот ще е по-различно – когато и да е той.
