От няколко дни съм подложен на сериозно изпитание за нервната ми система. Съседът ремонт ли прави, що ли, не знам, обаче някой с нещо като стенобойна машина циклично думка в стената. И съм далече от мисълта, че е нарочно, но все така се случва, че е точно като положа глава на възглавницата малко да почина. След поредната звукова атака бях решил да ходя да правя забележка. Ама после си викам, то не стига, че са му влезли в къщата майстори, ама и аз сега да ходя да му създавам проблеми. Пък и се сетих за моите патила с майстор Димитър. С майстор Димитър ме срещна немилостивата съдба преди около три-четири години. Реших да правя ремонт на банята и майстор Димитър ми беше препоръчан и представен от мой познат, бил му ползвал услугите, само дето не спомена, че в стаята, където трябвало да сложи теракота, сложил ламинирания паркет, пък в другата – теракотата. Дойде майстор Димитър вкъщи, разгледа, постави си условията и се спазарихме. И почна ремонтът на банята. Не знам в каква дисциплина е майстор майстор Димитър, със сигурност обаче не е фаянсаджийството. Мажеше едни дебели пластове от лепилото върху плочките; когато трябваше да скъси някоя плочка, не режеше на машина, каквато аз имам и му предложих, а ги щърбеше ръчно с едни клещи. Направих му забележка за това, че маже много дебело – криви ни били стените, направих му забележка, че много щърби плочките с тия клещи, да ползва машината – така се правело, като фугирал накрая, нищо нямало да личи. Остави другото, ами след забележките, като се набурсучи, мълча няколко часа и гледа лошо. Като резултат на финала – от дебелите слоеве лепило, дето мажеше, и без това тясната ни баня още отесня, нащърбеното така и не се закри при фугирането и за капак явно не е направил добре наклона на пода, та сега след душ задължително минаваме с моп да се обере водата, иначе газим из локви. И като си припомних тия мои неволи, си викам: да думкат колкото си искат, ще изтърпя, няма да ходя да притеснявам съседа и без това сигурно не му е леко.