Патриотичните ми чувства пак бяха накърнени тия дни от поредната приумица на някои управляващи. Редица кметове в страната честваха годишнината от обесването на Васил Левски в петък, а не в неделя, когато всъщност е. Кой каквито и аргументи да вади в защита на това решение, тази промяна е направена с една-единствена цел и тя е така наречените официални лица да си освободят уикенда от обществени ангажименти. Смятам се за логично мислещ човек и не виждам друго разумно обяснение на този факт. Затова предлагам, в угода на управляващите, за на не им нарушаваме рахата, незабавно да пренапишем историята така, че да им е удобна. Да започнем с най-близката дата – националния ни празник 3 март. Като се има предвид, че обикновено в началото на март времето е студено, даже и сняг може да завали, мисля, че си е редно да попреместим честването някъде към април, да запролетее малко, да се покаже пролетното слънце, пък тогава, даже най-добре е да го слеем с честванията за годишнината от Априлското въстание, какъв е смисълът да се губи ценно време за две чествания. Ами 2 юни – и тая дата си е неудобна, къде по-добре е, вместо да катери човек камънаците на Врачанския балкан, за да отдаде почит към ония, дето не ги интересуваше ни дъжд, ни сняг, ни вятър, ни слънце по пътя им към извоюването на НАШАТА свобода, да се възползва от някоя изгодна оферта за почивка на Българското Черноморие в началото на сезона, да речем. Надявам се, освен сарказма ми, в тия редове да личи и голямата ми болка. Защото е време някои хора да разберат, че патриотизмът не е гръмки думи в речи, написани от някой друг.