Както повечето нормални хора и аз имам определени граници, които мога да престъпя без да се притеснявам и такива, които не мога. Границата на срамът ми е доста висока и не че съм смотан, ама много лесно се засрамвам. За да се опитам да преодолея това, ще ви разкажа една много срамна моя история. Отиваме с приятели в едно заведение и решихме да седнем на високите столове на бара. Пийнахме по едно – две питиета, но не сме се напивали. По едно време отивам аз до тоалетната и като се връщам се подхлъзвам на една мокра плочка, пързулвам се и се приземявам по гръб точно пред моите приятели. Те ми помогнаха да се изправя и започнаха звучно да се смеят. Цялото заведение започна да се подсмихва и да гледа към мен. По всяка вероятност лицето ми е било червено като рак, защото усещах как бузите ми пламтят. Изведнъж започна да ми причернява, чувствах силен световъртеж и спазми в стомаха. Паник атака! Набързо си припомних ужасното чувство, което изпитвах при всички устни изпити в университета. Седнах на стола и се опитах максимално да се скрия. След половин час и двете уискита изпити почти наекс, за да се успокоя, събрах смелост да стана и да си тръгна. Както вече знаете аз съм нормален, истински човек и не ме е страх да не се изложа в подобни ситуации, но винаги умирам от срам.