Замислих се онзи ден за един материал, който четох – за образованието и работата. Сетих се за него тия дни покрай скандала с поредната липсваща диплома на човек, поставен на ръководна длъжност във възлово държавно дружество. Оказа се, че шефът на “Напоителни системи” Георги Харизанов няма диплома за висше образование. Че то как да има, като не го е завършил?! Ей сега ми кажете това каква справедливост е. Как родителите да мотивират децата си да учат, какви аргументи да им изкарат. Като в България, оказа се, може и без диплома или с фалшива такава (справка – бившата вече шефка на фонд “Земеделие” Калина Илиева). И вместо да наведе глава от срам за поредното си кадрово недоразумение, вместо да направи рязко движение към химикалката, за да подпише оставката си, земеделският ни министър ни обяснява, че, видите ли, Бил Гейтс също нямал диплома. Да, сигурно е така, само дето на Бил Гейтс акълът му е златен, пък на нашето момче – само скъпият часовник. Но народът, както винаги, е най-мъдър и има точна приказка и за тоя случай – не е луд тоя, дето яде баницата, а тоя, дето му я дава. А баницата я яде Харизанов, на него са му я дали управляващите, пък на тях – всички ние. И какво се оказва, че българинът има акъл и далновидност да даде мило и драго да изучи децата си, да им осигури най-доброто образование, често и в чужбина, с цената на много лишения, но няма воля да покаже червен картон на ония, които с безумните си кадрови решения обезценяват дългогодишните усилия на хиляди млади, талантливи и образовани българи.