Ако започнем някаква игра на асоциации, със сигурност, като кажем жълто, повечето хора ще се сетят за жълтата преса. Няма обаче да наливам брашно в тая мелница, то не е и останало нещо, което да не е казано. Победният, и доста печеливш между другото, марш на този тип издания е само малка част от всеобщото опростачване и чалгизация в България, разбирана в най-широкия смисъл на тая думи. И явно няма кой да им потърси сметка за преиначените истини и откровените лъжи, които тиражират, за обърканите човешки съдби, нарушени приятелски, семейни, междучовешки отношения. Днес обаче ще говоря не за жълтата преса и жълтите медии, а за пожълтяването. Пожълтяването на уж сериозните такива – и медии, и отделни журналисти. Ще подкрепя твърдението си с пример от последните дни. Тиражираха любовна авантюра между актьора Асен Блатечки, между другото семеен, и манекенката Диляна Попова. Тиражира я едно списание, ехото отекна навсякъде, включително и в медии с претенции за сериозност и достоверност на излаганата в тях информация. Не минаха и няколко дни, и двамата обвинени в любовна афера излязоха с категорично опровержение на тази жълта информация – безкрайно учудени не от появата й, а от факта, че сериозни уж медии също си позволиха да я разпространят. Кажете ми какво е това, ако не пожълтяване?! И няма абсолютно никакво значение дали това твърдение е вярно, или не, за сериозната преса и медии, трябва да има значение само това, дали има доказателства за неговата вярност. И предлагам до момента, в който такива не бъдат представени, без уговорки да числим всички клеветници в графа жълти, ако и да се смятат за елитни.