Има едно такова правило или по-скоро културен модел, че обикновено чужденците виждат по-добре и хубавите, пък и лошите неща в една държава. Между другото широко използван е тоя модел и в литературата, и в киното, и въобще в изкуството. И за да бъда по-ясен, ще ви дам пример с един филм, който сигурно повечето от вас са гледали. Двете части на “Дънди Крокодила” – ако си спомняте, в първата част американката улови с погледа си на чужденец странностите на Австралия, а във втората част на филма, попаднал в Америка, австралиецът извади на показ американските чудатости. Не се сетих за това без причина. Много бях потресен, дано не ви звучи силно тая дума, но е точно така, от една статия, която ми попадна тия дни в нета. Става въпрос за едно изказване на британския премиер-министър Камерън, в което той в детайли обяснява репликата си към Ангела Меркел: Моля ви, не ми давайте за пример България. Реплика, отправена от британския премиер към Меркел по повод на това, че тя постоянно дава България като пример за стабилна макроикономическа рамка. Нямам представа дали наистина думите в тази статия са на Дейвид Камерън, или са журналистическа мистификация. Факт е обаче, че до една звучат отчайващо вярно. Едва ли някой може по-точно да опише нечовешката цена, която плаща българският народ за така наречената стабилна макроикономическа рамка, неконтролируемите размери на корупция и беззаконие, които царят в България, липсващото здравеопазване и загиващото образование. Очевидно, даже и на запад, там, където традиционно смятаме, че цари див и безкомпромисен капитализъм, политиците са наясно, че устойчивите макроикономически показатели не са и не бива да са на всяка цена. Не че и нашите не са наясно, но очевидно не им пука. Това е – културни модели. Нашият със сигурност не е за пример.