В много отношения сме безпомощни в България, но тия дни покрай бомбения атентат на летище Сарафово на бял свят лъсна и безпомощността на българските репортери. И стана ясно, че добър репортер очевидно не се става, като часове наред подготвяш репортажа си от някакво събитие, предварително проиграваш възможните ситуации и като капак даваш за предварително одобрение въпросите на интервюирания. Добрият репортер е този, който сме виждали по световните телевизии в редица екстремни ситуации – той е на точното място, задава точните въпроси на точните хора, той е очите и ушите на зрителите и когато им обяснява къде се намира и какво вижда, речта му тече гладко и разбираемо. Какво видяхме в родния тв ефир при тази наистина изключителна за спокойна страна като България ситуация – видяхме едни не особено речовити репортери, с не особено ясна, а често и накъсана мисъл и не на последно място – без абсолютно никакъв нюх към новината и към търсенето й. Целият им професионализъм и творчески хрумвания се сведоха до това да задават тривиални въпроси на официалните лица по време на нарочените пресконференции, да ги питат кога ще е следващата и да ги чакат чинно да заповядат да им кажат, каквото намерят за добре. Но за да съм обективен, ще отбележа, че имаше едно изключение от тази повсеместна речева безпомощност – и това за мое огромно учудване беше репортерката на не особено долюбваната от мен ТВ7 – Диана Радева. Говори се, че в тая телевизия са се налели големи пари – ако наистина е така, добрата новина е, че очевидно част от тях са похарчени за наемане на професионалисти.