Както беше писал един мой приятел наскоро, ако на някого му се налага да заявява непрекъснато, че е авторитет, значи не е. Ами на такава заявка ми заприлича постоянното повтаряне тия дни за легендата “Всяка неделя”. Обикновено пред митовете и легендите приложение не се слага, от само себе си се разбира, че носят нещо легендарно и митично в себе си. Та затаих аз дъх и зачаках завръщането на легендата – знаете уважението ми към журналистите от старата школа. Напразно, оказа се. След обиколките тия дни по студиата на колегите си от Нова телевизия и обясненията какъв качествен продукт ни очаква в сравнение с това, което предлагат новоизлюпените тв водещи – чалга певици, Кеворк Кеворкян не показа нищо, което не сме виждали – вчерашен хляб, бял, но все пак вчерашен. Изкара архивни кадри, за да ни покаже защо е легенда. Хубаво е да видим в откровен разговор Йордан Радичков, Григор Вачков, Тодор Колев и т. н., но само с архивни кадри цяло предаване. И като за капак – в края повтори онова злополучно включване от дома на Лили Иванова, правено преди години, по време на което Кеворкян, служейки на собствените си интереси за висок рейтинг и скачайки по свирката на Слави Трифонов, пренебрегна дългогодишното си приятелство с примата и унижи по безпрецедентен начин една от малкото ни истински звезди. Мислех, че това е един от епизодите в журналистическата му кариера, от които го е срам – не, оказа се, че и това е част от легендата “Всяка неделя”. Абе, с няколко думи: да му имам легендата!