Имаше май такъв един роман на руски автор, а може и да не е само един и да не е само на руски автор. Общо взето, темата за сложните отношения между поколенията и още повече между бащите и синовете е благодатна във всяко едно отношение – и за литературата, и за киното, и за всяко едно изкуство, което ако и да не е документална снимка на живота, черпи инвенции именно от там. В родния ни медиен театър се роди преди известно време подбна някаква драматургия, които пък тия дни с влизането на извънбрачния син на Стефан Данаилов Владимир Данаилов във ВИП Брадър, стана особено популярна и дискутирана навсякъде. По мое мнение – и преекспонирана, и неправилно интерпретирана. Мисля си, че фактически погледнато, нито една от страните не е казала нещо обидно за другата. Прави чест на Стефан Данаилов, а още повече на съпругата му Мария, че заеха толкова спокойно и сдържано отношение по артистично непремерените изяви на Ирен Кривошиева и сина му Владимир. Иначе отношенията сигурно са сложни, както казах те никога не са прости между баща и син. Още повече, когато външно са като две капки вода, а вътрешно – като две вселени, нямащи нищо, нищо общо помежду си. Това са си семейни работи, сигурен съм, че ще се помирят и ще намеря път един към друг. Така е редно. И би ми се искало да вярвам на поговорката, че крушата не пада по-далеч от дървото. Но в случая май по-вярно е, че клонингите наистина понякога не се получават.