Не знам дали съм ви споделял, но преди повече от година кандидатствах по една програма към бюрото по труда, която се казва “Аз мога повече”. По принцип това са образователни програми, които се финансират с европейски средства, а конкретно тази е ориентирана предимно към работещи хора, които или да увеличат своята чуждоезикова компетентност, или компютърните си умения, или пък да се преквалифицират в някаква различна специалност от тази, която са изучавали в средния курс или пък по време на висшето си образование. Идеята на тези програми е чудесна – повишаване квалификацията и уменията на работещите хора, като целта е превенция на бъдеща безработица. Та да си дойдем на думата конкретно за моя случай. Подадох документи преди повече от година, като към момента заетостта ми беше такава, че можех да си позволя да отделям време за курсове, някои от които са около 600 часа, което ще рече заетост почти всяка вечер. Когато си подадох документите, ми казаха, че ще ме потърсят до месец-два. Не ме потърсиха и аз помислих, че не съм отговорил на някакви критерии и не са ме одобрили. Каква беше изненадата ми, когато тия дни получавам почти телеграма, под формата на есемес, явете се спешно в бюрото по труда във връзка с програмата „Аз мога повече”. Ясно е, че ще ме канят на курс. Да, ама за година и нещо в тоя динамичен и сложен живот нещата се променят страшно много. В момента и трудовите ми ангажименти са такива, че не мога да си позволя да посещавам такива курсове. И се питам: Дали наистина мога повече? Очевидно е, че няма да мога – заради чиновническа мудност.